Хората имат един биологичен импулс, който обхваща глада, жаждата и секса. Имаме и друг отдавна признат импулс : да реагираме на награди и наказания от средата ни. В средата на 20 век, обаче няколко учени започнали да откриват, че хората има и трети импулс – онова, което някои наричат вътрешна мотивация.
В продължение на няколко десетилетия поведенческите учени са се опитвали да разберат динамиката и да обяснят силата на нашия трети импулс. Уви, бизнесът е изостанал от това ново разбиране. Ако искаме да укрепим компаниите си, да извисим живота си и да подобрим света, трябва да преодолеем пропастта между онова, което знае науката, и онова, което прави бизнесът.
Една нова операционна система
Възходът и падението на мотивация 2.0
Обществата, също като компютрите, имат операционни системи – набор от предимно невидими инструкции и протоколи, въз основана които работи всичко. Първата човешка операционна система – да я наречем Мотивация 1.0 – била свързана с оцеляването.
Нейният наследник, мотивация 2.0, била изградена около външните награди и наказания. Това вършело добра работа при рутинните задачи на 20 век. През 21 век обаче мотивация 2.0 се оказва несъвместима с това как организираме онова, което правим, как мислим за онова, което правим, и как правим онова, което правим. Имаме нужда от ъпгрейд.
Седем причини морковите и тоягите /често/ не вършат работа…
Когато морковите и тоягите се сблъскат с третия ни импулс, започват да се случват странни неща. Традиционните Ако-то награди може да ни дадат по-малко от онова, което искаме : те могат да потушат вътрешната мотивация, да снижат постиженията, да смажат творчеството и да изтласкат доброто поведение.
Може също да ни дадат повече от онова, което не искаме : могат да насърчат неетично поведение, да породят пристрастености и да поощрят краткосрочното мислене. Това са бъговете в настоящата ни операционна система.
И специфичните обстоятелства, при които все пак вършат
Морковите и тоягите невинаги са лошо нещо. Те могат да бъдат ефективни при основаващите се на правила рутинни задачи- защото там няма много вътрешна мотивация за подкопаване, нито много творчество за смазване. А могат да бъдат и още по-ефективни, ако онези, които дават подобни награди, предложат и обяснение, защо е необходима задачата, признаят, че тя е досадна, и оставят на хората самостоятелност по отношение на изпълнението и. За нерутинните концептуални задачи наградите са по-опасни-особено онези от разновидността ако-то. Но наградите от типа след като – безусловни награди, давани след като задачата е изпълнена- понякога може да са приемливи и за по-творческа дясно-мозъчна работа, особено ако носят и полезна информация за постиженията.
Тип I и Тип Х
Мотивация 2.0 се осланяше на и подхранваше поведение Тип Х – поведението задвижвано по-скоро от външни, отколкото от вътрешни желания и интересуващо се по-малко от вътрешното удовлетворение от една дейност и повече от външните награди, до които води тази дейност.
Мотивация 3.0, ъпгрейдът, който е необходим за гладкото функциониране на бизнеса през 21 век, се осланя на поведение Тип I и го подхранва. Поведението Тип I се интересува по-малко от външните награди, които носи една дейност, и повече от вътрешното удовлетворение от самата дейност.
За да постигнем професионален успех и личната реализация ние трябва да придвижим себе си и колегите си от Тип Х към Тип I . Добрата новина е, че хората от Тип I се създават, а не се раждат такива – а поведението Тип I води до по-силни постижения, по-добро здраве и по-голямо цялостно благополучие.
Трите елемента
Самостоятелност
Нашата настройка по подразбиране е да бъдем самостоятелни и да се ръководим сами. За съжаление обстоятелствата – в това число остарелите представи за мениджмънт – често влизат в съзаклятие да променят настройките ни по подразбиране и да ни превърнат от Тип I в Тип Х.
За да бъде насърчено поведението Тип I и високите постижения, за които да дава възможност, първото изискване е самостоятелността. Хората имат нужда от самостоятелност по отношение на задачата / какво правят/, времето / кога го правят/ , екипа / с кого го правят/ и метода / как го правят/
Компаниите, които предоставят самостоятелност, понякога в крайни дози, се представят по-добре от конкурентите си.
Майсторство
Докато мотивация 2.0 изисква подчинение, мотивация 3.0 изисква съпричастност. Само съпричастността може да породи майсторство – да станеш по-добър в нещо, което е от значение. А стремежът към майсторство, една важна, но често пъти дремеща маст от третия ни импулс, е станал възлов за напредването в икономиката .
Майсторството започва с потока – оптимални преживявания, когато предизвикателствата, пред които сме изправени, отговарят идеално на способностите ни. Затова съобразителните работодатели допълват ежедневните дейности със Златокоскини задачи – нито прекалено трудни, нито прекалено лесни.
Майсторството обаче следва три специфични правила – то е мисловна нагласа, то изисква умението да видиш способностите си не като крайни, а като подлежащи на безкрайно подобрение. Майсторството е болка – то изисква усилия, хъс и съзнателна практика. И майсторството е асимптота : то не може да бъде постигнато напълно, което го прави едновременно обезсърчаващо и примамливо.
Цел
Хората по самата си природа търсят някаква цел – кауза, по-велика и по-дълговечна от самите тях. Традиционните фирми обаче винаги са придавали на целта декоративни функции – чудесно допълнение, стига да не се пречка на важните неща.
Само, че това се променя – отчасти благодарение на надигащия се прилив от остаряващи бейби-бумъри, замислящи се за собствената си смъртност. При мотивация 3.0 максимизацията на целта заема мястото си редом с максимизацията на печалбата като вдъхновение на и водещ принцип.
В организациите този нов мотив на целта се изразява по три начина : чрез задачи, които използват печалбата, за да постигнат целта, чрез думи, които наблягат на нещо различно от егоистичния интерес, и чрез политики, които дават възможност на хората да преследват целта по свой собствен начин.
Този подход се съпровожда, максимизацията на печалбата с максимизация на целта има потенциал да подмлади нашите фирми и да преобрази света ни.
Даниъл Пинк – Мотивацията