Много по-малка от колкото си я представяме. Само, че в главите ни звучат заучени ленти, които се включват при всяка среща и пречат опознаването да продължи.
Работим в училището вече няколко месеца по един проект за интеграция на различните етноси. Така се случи, че спечелихме, а не бяхме готови за това предизвикателство. Времената се променят и ние трябва да се съобразяваме с тях. В момента 10 % от учениците в училището са от етноси различни от българския.
Някой беше малко завишил бройката на участниците от целевата група и сега трябваше да убеждаваме буквално всеки от тях да участва. Беше голям терор над тях, те не са свикнали на такова внимание. Никой не се изненада, че са копие на извадка от всяко българско училище. Има ги изпълнителните, има ги и тези, които отдавна са се отказали да вярват в нас.
Още от началото разбрахме, че разликата е само в главите ни – пред нас има едни деца, заразени и упоени от медиите и средата си. Деца, на които е трудно да привлечеш вниманието , ако не им представиш нещата в една екшън среда, изпълнена с много динамизъм.
Традиционните желания за изява в стола на училището се преместиха в стаите и коридорите на училището. И театралното заснемане на традиции се превърна в добро попадение. Заучаването и драматизирането на приказки, гледането на филми, свързани с етносите също.
Направихме много видеоматериали и задавахме много въпроси. Направихме ги репортери в собствените им къщи. Използвахме талантите им. И както навсякъде част от тях станаха активни във всяко начинание, другите се държаха повече като статисти.
Мълвата, че училището се превърнало в терен за видеозаснемане се разчу и имахме посетители от други училища. Някои много редовни. Част от участниците просто търсеха малко повече внимание, нещо което забелязахме още миналата година.
Открихме, че сърцата на всички са еднакви – изпълнени с мисли за момичета, момчета, любов, срещи и забавни преживявания. Душите им много добре разбират понятията са добро и зло, правилно и неправилно, лошо и добро. Като всички деца имат нужда от внимание, подкрепа и среда за изява.
Как ще завърши всичко това е трудно да се предвиди. Нещата се променят бавно и малки искрици са достатъчни да извадят заучените ленти отново на повърхността . Получава се при всички – и при ученици и при учители.
Средата и традициите са това, което запазва един етнос, но може и да ги дърпа назад и да пречи в развитието им. Установихме, че тези млади хора много повече подражават на видяното по телевизията и медиите. Традициите си остават, но хватката им отслабва.
За да се получи истинско опознаване трябва да има създаване на групи от различните етноси. Ситуации, в които те действат като един отбор. Това е трудно за реализация, защото едните са неуверени в себе си, а другите имат стереотипи в главите си.
Тази промяна е необходима, защото бъдещето е такова и такива ситуации ще стават все по-обичайни. Класове с деца от различни етноси са все по-често срещано явление. А когато тези деца не се познават те се облягат на грешни представи и нещата не се развиват в желаната посока. Все пак надеждата, че правилните инициативи ще променят нещата остава.