Училищата са типичен пример за това как талантите се пропиляват и как подходящата среда преобразява децата. Живеем във времена на динамични промени, но някои училища не успяват да се приспособят. Живеят на стари лаври. А на други места с подходящата организация успяват да разкрият невидимото и да дадат вярата, там където досега е липсвала.
Понякога сме прекалено строги към младите и ги обвиняваме във всякакви грехове. Мислим за тях като безпътно поколение,тръгнало по лесния път. Отричаме се от тях и преставаме да ги виждаме. Решаваме, че родителите са виновни, макар, че не ги познаваме.
Същите тези деца имат родители примирили се със средата си. Борещи се с нея, доколкото им позволяват възможностите. Едно нещо не усещаме, че тези деца вече са надминали родителите си. И са по-свободни от тях. И се справят много добре в средата, в която са попаднали.
Как започва едно падение. Винаги с малките компромиси. Винаги от върховете надолу по веригата. Когато престанат да изискват от теб, когато виждаш оттеглянето на другите, когато не получаваш нужното признание, тогава идва онзи момент, в който средата те побеждава. Накрая остават онези мокихани, работещи въпреки всичко. Спасяващи единици, но създадената среда е всепоглъщаща.
Училището е толкова важно, родителите се опитват и правят каквото могат. Самите те постоянно трябва да се променят и обучават за да оцелеят. И са раздвоени. Училището може да направи много. То може да даде своя принос. С подходящата атмосфера и организация. С ръководство, подкрепящо своите учители. С ръководители създаващи условия.
За онези талантливите попаднали в неподходящата среда и не реализирали таланта си. За онези, които никога не намериха своето призвание и не получиха вяра в себе си. За тези, които не получиха толкова ценния начален тласък, започващ с една похвала или добра дума. Или за другите намерили себе си, заради тази едничка дума.
Средата се надвива трудно, но навиците се създават с упорство и търпение. Училищата пълни с таланти, оставени на произвола на съдбата са престъпление. Училища реализиращи и малкото си налични таланти са триумф. Ако бях на мястото на родител пред избор, щях да изпратя детето си в такова училище, където знам, че съществува такава среда, разкриваща и подпомагаща заложбите , създаваща уверени млади хора с вяра в себе си.
Няма значение какво се учи. Най-важното, което едно училище може и трябва да направи е да вдъхва увереност. Да търси и разкрива заложби и да създава среда, в която всеки може да се възползва от тях . Непрекъснато да създава възможности и да ги предлага. Да следи внимателно и да не изпуска шанса да влезе в ролята на онзи толкова важен начален тласък.