Практическите занимания и производствената практика са важни за придобиване на професия и всички разбираме това. Само, че понякога фирмите и хотелите, в които се провежда тази практика се отнасят несериозно.
Сякаш не разбират, че това е шанс за тях да си намерят и да си набележат нови кадри. Една възможност да покажат на своите бъдещи работници какво искат от тях и на какво държат. И най-вече да ги обучат и да им предадат необходимите знания и умения.
Другия вариант е да го разбират, но съзнателно да не искат да си дават занаята и професията. С тайната надежда, че така ще елиминират конкуренцията. Само, че по-този начин премахват и натиска на новото и спират да се развиват, заседнали доволно в завладените територии. Докато в един момент някой им издърпа килимчето под краката им.
И професионалните училища се изправят пред сложната дилема да отсеят тези фирми и да осигурят подходящо място за учениците. Според мен училищата не трябва да чакат благоволението отвън, но сами да се заемат с това обучение.
Законът казва, че обучението се провежда във фирми. Нищо не пречи на училището да регистрира такава фирма с подходящ набор от дейности. Този вариант е особено подходящ за 12 клас, където обучението се провежда по-време на учебната година.
Така в началото на годината всеки ученик сключва договор с тази фирма, а заедно създават учебна компания, която започва да развива своя бизнес. Така липсващите работни места и недобросъвестните фирми ще бъдат елиминирани.
Учебните компании са чудесна форма за обучение. Там всеки ученик може да премине през няколко дейности. Може да влезе в характеристиката на отделните позиции във фирмата. Учителите ще направляват, а няма да са само надзиратели. Външни лица от реални фирми ще дават препоръки и напътствия. Като част от учениците може да се редуват във фирмите, които наистина се отнасят сериозно към стажа на учениците.
За 11 клас практиката е в края на учебната година и при тях също може да има изменение. Наясно сме, че във фирмата, не може да им създаде винаги работа, защотопостоянно са заети с работния процес и не винаги имат време да им отделят достатъчно внимание.
Затова в началото на стажа учениците получават определен брой задачи. Те са еднакви за всеки ден и се изпълняват на място. След това част от практиката се провежда в училището, като там се обсъждат резултатите, всеки докладва и се сравнява работния процес в отделните фирми.
Задачите може да са от вида на проучване на документация, задаване на въпроси към служителите, наблюдение на работния процес, изпълнени от тях действия. Накрая на стажа се събират в писмен вид всички проучвания от отделните задачи. Като се вмъква и разбраното от докладите на другите в обобщен вид.
В друг вариант може и в 11 клас да има учебна компания през цялата година под формата на СИП. Този вариант ще позволи във времето за стаж вече да има развита компания и ученици наясно с всичко в нея. Така те ще използват оставащото време за развитието и.
Времето предназначено за стаж може да се използва и за публични прояви, описване на резултатите и за закриване на фирмата. Всички задачи трябва да са свързани помежду си в обща схема и цел.
Тези стъпки може да смекчат недостатъците в сегашния вариант на провеждането на производствената практика и стажа. Има си и предимства – учебните компании са реално действащи и накрая може да донесат и дивиденти на своите акционери.