Ако трябва да внесем и малко критика, тя ще е в посоката, че отдавна е премината границата, в която Невена може да се справи с тази масовост. Има нужда от помощници и е време да делегира отговорности. Не съм някакъв специалист, но в един момент имаме голяма наситеност на сцената и се губи синхрон в танците.
Знам, че масовите танци са единствения вариант да участват всички деца и заради това, присъствието като брой на сцената е малко в повече от необходимото. Според мен по-добре 3 формации с по-десет деца, отколкото две с петнадесет деца. Красотата на тези танци най-добре си личи в дуетите, над 6 човека синхронът постепенно намалява.
Знам, че Хип-хопът е в сърцата и в кръвта на тези момичета, но по-голямата насоченост към Хип-хоп танците ги прави еднотипни понякога . Това ги е направило най-добрите, защото са тесни специалисти, но тези деца могат да изтанцуват всичко. Хубаво ще е да показват това и да затвърждават позицията им на група номер 1 в Сандански. Аз все още си чакам спектакъла от типа на Нешка Робева. Преди година ЧУВСТВОТО беше една наченка в тази посока.
Ако продължим с препоръките , то предизвикателната насоченост на няколко танца на големите не ми харесва. Всички забелязваме как невръстни деца имитират по-големите. И как се опитват да им подражават като поведение и движения. Според мен има вероятност това поведение на сцената да се пренесе и в реалния живот, ако е заучено в ранна младежка възраст.
Групата действа толкова сплотяващо, че нейните членове изграждат връзки и извън нея и тя се превръща в толкова важен фактор при взимане на решения. Толкова голям, че дори избор на това, в кое училище да се учи се повлиява от принадлежността към the Hopers и мнението на членове на групата. Родителите трябва да си дават сметка каква роля в този избор има желанието да са по-близо до онези на които се възхищават.
Невена много добре да разбира каква е ролята на образованието. И е забелязала, че тези деца поставят танците на първо място и започват да пренебрегват училището. Танците са едно завладяващо преживяване, но всичко е до време. Най-добрите може и да печелят пари от танци, но останалите 95 % няма. Няколко думи в тази насока от човек на който имат пълно доверие биха подействали.
P.S Това го бях сложил в една друга статия…
Това е лично мнение на учител, ядосан на неефективността на собствената си професия и от позицията на фен, който взима присърце всичко, което става в групата.Написаното е и под влиянието на други емоции, които няма да обяснявам.Това, което сега ще направя е да представя нещата по един по-малко емоционален и безпристрастен начин.
Премахнах някои остри и категорични думи/трябва,винаги, задължително и други подобни/, въпреки това смисълът в текста не е променен. Направих го, защото сега се замислих, че категоричните позиции и преценки не бива да присъстват в която и да е статия. Те само предизвикват защитна реакция и отпор, а и внасят елемент на 100 % категоричност, при положение, че всичко е видяно отстрани.
Преместих го тук, защото наистина не му беше мястото в статия, която се разказва за 5 години възход на The Hopers, а критиките бяха малко в повече. Винаги е по-добре когато не си наясно с нещо, първо да попиташ и да дадеш и другата гледна точка, а не да го пускаш направо в Интернет. В случая грешката е моя .
Аз съм външен човек и няма как да съм сигурен какво става в действителност вътре и какви са причините. Можех да изтрия всичко, но все пак, поради това, че вече са я чели определен процент от хора, реших да я оставя с обясненията на Невена. Тя ми разказа, че още не може да намери собствена зала, и че не и дават повече часове в графика на залата, това е максимумът, затова и групите са толкова големи .
Обясни ми, че моите фантазии The Hopers да се превърне във възпитателна институция, която да поеме част от функциите на училището са доста нереалистични. Основната цел на The Hopers е да бъде място за танцуване и да кара децата да се чувстват щастливи и да сбъдват мечтите си в групата. И дори танците да изчезнат, учениците пак няма да харесват училището в този му вид. Това, което тя може да направи е да бъде пример за останалите с нейното обучение.
Невена не беше съгласна с мен за това, че понякога се прекалява с предизвикателните танци. Това съм го видял в няколко танца на големите, наблюдавам го и в другите групи и беше обобщено лично мнение. Написаното не е свързано с танците и хореографията на малките. Имах в предвид несъзнателна имитация на поведение и подражание. Малките са много впечатлителни и го правят.
Идеята ми беше, че влиянието на групата и ръководителите е много голямо и може да създаде желания положителен пример. Съгласен съм, че танците и групата не може да промени средата, в която се живее и огромното влияние на медиите, но може поне да възпира тези тенденции. Тя го прави това отдавна.
Онова, което е истинско винаги се чувства със сърцето. Делото на Невена е истинско и тя е дала толкова на тези деца. И те цял живот ще са и благодарни за това. И част от тези деца сигурно биха кривнали по грешен път, ако не беше групата създадена от нея и нейната отдаденост. В това също съм убеден и много пъти съм го писал.
Невена е човек, който дълбоко уважавам, човек, на който често се възхищавам , заради ентусиазма, енергията и силата, която извира от нея. И за вдъхновяващия пример, в който се е превърнала.