Метасистемата осигурява структура, обясняваща този и отвъдния свят. Това е приложима философия, показваща връзките между нещата. Докато религията е рамка, определяща действията на човека, философията е рамка за разбирането на света.
Човекът се нуждае от цел, защото притежава прекалено много енергия, за да се задоволи да се носи само по течението. Една от основните функции на метасистемата е да му осигури цел. А най-важната функция на една метасистема се състой в това да осигури отправна ценностна система.
Това му осигурява свобода и същевременно има програма, която да определя ценностите вместо него. Метасистемата намалява объркването и помага при вземането на решения. Без нея човек би трябвало да реагира пряко на много въздействия, които се стоварват всеки миг върху него.
Щастието и удоволствието са признати за главна цел на човешкия живот. Удоволствието, заедно с действеността и успеха са основни пътища към щастието. На щастието се гледа като на нещо положително, а не като отсъствие на болка и страдание, то се възприема като нещо, което може да се постигне, а не като делфин, който изкача инцидентно на повърхността на морето.
Умът на човека създава света, който обитава. Той живее според собствената си карта за света. Процесът на възприятие е процес на самоорганизиране и създаване на модели. Тези модели са строго индивидуални. Литералното мислене е процес на изменение на тези модели.
Метасистемата признава греховната страна на човешката природа, но поставя ударението върху положителните страни. Тя не иска от човека да обърне гръб на света, а от него се очаква да даде своя принос. Не е достатъчно да се постави ударението на вътрешния свят, трябва да има и външна ангажираност.
Много религии отричат земния АЗ, ангажиран със света и способен да се радва на живота, но е необходимо да се интегрира душата и Аза. Целта е достойнството – стойността, която човек придава на себе си и съответно обществото му отдава.
Равновесието е една от основните области, в които трябва да се полага съзнателно усилие. Става въпрос за равновесие между крайностите на спектъра и за равновесие на вниманието.
Вместо на диалектиката и на идеята, че истината се ражда в спор и сблъсък, акцента се измества изцяло от критичното към конструктивното мислене. Идеята е да се извлече някаква ключова особеност и да се гради върху нея, отстъпва се встрани, гледа се от различен ъгъл. Процесът се повтаря докато се постигне взаимно съгласие.
Двата най-големи проблеми, свързани с отправната точка на мислене са объркването и инерцията. Те могат да бъдат преодолени чрез прилагането на изкуствена външна структура.
Тя позволява последователно насочване на вниманието към различните области вместо едновременното им решаване. Има цел, която се оглежда от всички страни, след това се извлича най-важното. Мисли се за предназначението, факторите, решенията и се взема избор. Накрая се определят стъпките за осъществяване.
Целта на мисленето е да подреди нещата по такъв начин, че действието да се предприема лесно и да следва линията на най-малкото усилие. Яснотата е най-важното условие за предприемане на мерки – определят се проблемните области, фокусиране върху проблема, идентифициране на източник на натиск, осъзнаване на напреженията и очакванията, разбиване на целите и задачите на удобни части. Използване на всички прекъсвачи на реакцията, отказ на очаквания и отминаване със свиване на рамене.
Няма абсолютни истини , няма абсолютна правота и преследване на чуждите идеи, имаме протоистини, които са приложими за момента, но подлежат на усъвършенстване. Понятията не са клопка, а просто стъпка към по-добри понятия.
Любовта си остава като идеал и награда, но е прекалено обвързана с емоциите. Ако заместим любовта с нещо по-приложимо като уважението. Може да уважаваш собственото пространство на другия, въпреки, че обича само някои негови страни.
Уважението е трайно и признава достойнството на другия, докато любовта го поставя на изпитание. Тя може да е жажда, потребност, временна лудост, а уважението е разбиране и ценене.
Да живее означава да действаш. Съществува равновесие между приспособяване към условията и желанието за промяна.Успехът е просто да се заемеш с нещо и да го постигнеш в условия различни от конкуренцията и натиска.
Структурите са освобождаващи, те улесняват правенето на нещата, а не ограничават действията.Фокусирането е важен елемент от оперативната страна на метасистемата.Взаимодействието на организацията и метасистемата е възможна и удобна.
Жизненото пространство обхваща съвкупността от натиск, изисквания и очаквания, на които човек е подложен – от самия себе си, от другите и от обстоятелствата. Това е пространство на изискванията. А пространството, в което човек се справя с лекота се нарича собствено. Там където той контролира и владее нещата. То се влияе от външни фактори, но функционирането му не зависи от тях.
Щастието е доближаване на собственото пространство до жизненото.Между тях има пространство на възможностите и там е разположен коефициента на справяне.Ако се справите с проблем то разширявате собственото пространство,а ако премахнете някакво очакване или промените възприятието към обстоятелствата и ге превърнете във възможности тогава намалявате жизненото пространство.
Метасистемата е само една рамка, не може сама да се наложи. Колкото повече усилие и внимание влагаме в нея, толкова по-ценна става тя. Тя е само огледало, което отразява усилията като ценност. Не друго, а вярата вложена в една метасистема я прави работеща.
Щастието като цел – Едуард Де Боно