Угасете свещите и сънувайте! Там си крие нашият набор от образи, типажи, личности. Те не са фиктивни. Ние не сме тези, които ги създаваме. Това е галерия от характери и лица, с които сме се срещали. В сънищата ни никога не присъстват измислени образи. В реалния ни живот - също. Ние няма как да възприемем черта от характера или поведението, която никога не сме виждали.
Погледнете ме! Аз съм средно аритметично от хората, с които прекарвам най – дълго време. Веднага на ум започваме да изброяваме любимите си хора – приятели, семейство. Хората, които ни вдъхновяват, дори и само от разстояние … Но всъщност те не са тези, с които прекарваме най – много време. Да, ние задължително им отделяме половината от седмицата си, но другата половина?
Там са хората, с които ни се налага да общуваме по принуда. И тук безпогрешната и точна човешка математика се пропуква. Всяка една стойност повлиява на цялостното уравнение и довежда до аномалии. Всеки един негативен, недоволен, вечно отричащ и спорещ човек довежда до модификация на нашия образ. Това са хората, които спират растежа на крилата ни.
Но те всъщност не са виновни. Виновниците сме самите ние, които им позволяваме да стават част от нашето уравнение. И тъй като семейството и приятелите ни модифицират в положителна посока, ние трябва да хвърлим усилията си към останалата част от нашето обкръжение. А то определено не страда от липса на разнообразие. Всъщност сред тях положителни образи също не липсват, но те просто трябва да бъдат изтласкани на преден план. Когато осъзнаем, че искаме да се развиваме, че искаме крила, за нас те се превръщат в средството за тяхното добиване. И все пак избора си остава напълно наш.
Ние със сигурност не се раждаме съвършени. Нямаме нито набор от добри черти, нито набор от добри маниери, нито набор от добри качества, но имаме потенциала да ги развием. Ако един безпристрастен автор трябва да направи наше художествено описание, абстрахирайки се от всичките ни придобити черти, аз съм сигурна, че това ще бъде най – ужасната гротеска.
Но това не означава, че там някъде под черното не се крие и бялото. Но дали ще надделее черното или бялото зависи от това колко умело подбираме качествата и хората, с които се уподобяваме. От нас зависи дали авторът ще ни опише с крила или без. Аз избирам да бъда водещата в своя живот и да накарам автора да ме изобрази с криле. Защото смятам, че съвършенството е плод от собствените ми усилия. Крилата ги имаш когато го пожелаеш и силата техния размах зависи от самия теб. А дали ще повлечеш в този вихър и някой друг, е негов съзнателен избор.
Моето уравнение е толкова несъвършено. Аз съм една вярна математическа задача с отрицателни и положителни членове, но от мен зависи какъв ще бъде знакът на резултата. Примирявам се, че не винаги имам такава власт, че да избера хората, които ме обкръжават. Но имам власт да включа, колкото се може повече положителни стойности – хора, които да неутрализират отрицателните.
Така, че всеки ден аз ще продължавам да търся хората катализатори, които да обърнат полюсите на моето уравнение. А моите крила са решението на моето уравнение, а чрез тях се надявам да стана причината за намирането на положителния резултат на нечие чуждо уравнение. За мен ще бъде удоволствие да бъда средството за израстване и на нечии чужди крила.
Запалете свещите и се събудете! Огледайте се, дали вече нямате крила?
Виктория Анталавичева -11 б клас