Песъчинките се трупат. Пирамидата се оформя. Всички са в очакване тя да се срути. Но никой не знае кога ще дойде този край. Добре дошли в ерата на немислимото. Всичко може да се случи. Всеки може да го направи. Точно време няма.
Времена, в които няма нищо сигурно. Епоха в която малките се оказват също толкова важни, колкото и големите. Времена, в които малките побеждават големите. Епоха, в която големите не искат да играят по-новите правила и изчезват изведнъж като пясъчна пирамида.
Добре дошли там, където най-големите възможности са вход към най-големите заплахи. И за да се опазиш трябва непрекъснато да изравняваш резултата и да бягаш с темпото на промените. Само миксирането и комбинирането на възможности те оставя в играта.
Епоха, в която всички са играчи и участват в действието. Епохата на свързаността. Има моменти, в който не сме само зрители, а сме участници в историята. Изкушаваме се да мислим, че силите, които действат в момента са прекалено големи. Но сега и малките промени могат да повлияят на бъдещето ни.
Ние трябва да се ангажираме със свят, който ни засяга по толкова много начини. При триенето на всичките ни дела ще се освободи огромна енергия, макар да не можем да предскажем къде точно ще се нажежи здраво или къде ще избухнат пламъци или какво ще изгори.
Придържането към старите идеи е фатално, опълчването срещу тях е силата, която ще промени планетата. Никакви ограничения. Създаване на децентрализирана имунна система. Не незабавен и разтърсващ ремонт, а постоянна, интензивна и безспирна иновация.
Трябва да съсредоточим вниманието си върху най-малките частици на системата – хората. Единственото, което знаем със сигурност е, че никога не можем да предвидим какво ще направят. Трябва да овластим колкото се може повече свят, вместо да се тревожим за обектите и да изискваме от тях повече предсказуемост.
Имаме свят, където мериш това, което имаш, с това, което можеш. Възможността за промяна и адаптация е най-важното за да не се изпуснат възможностите и да се надбягат заплахите. Със сгъстяването на мрежата еластичността се губи.Само скупчването на рояк и ангажираността променя нещата.
Свят, в който директността не работи и лесно се неутрализира. Свят в който на почит е търпението и упоритата, непрекъсната работа. Свят ,който трябва да работи така, че да не издава уязвимите си места. Свят, който анализира и най-необичайните си връзки. Свят, в който владеещия средата печели битката.
Трябва да започнем с въпросите, които можем да контролираме и на които знаем отговорите, пренасяйки ги на места, където бавните променливи на обществото са лесно достижими. Ако не сте наясно с тези бавни и подмолни сили винаги ще се провалите при спасяването на системата. Трябва да ги търсите на най-неочакваните места. Огледайте се в пейзажа и усетете промяната.
Основния въпрос е как да привлечем към сътрудничество всички. Това е единствената ни надежда да уравновесим разпределените действия с разпределените рискове, пред които сме изправени. Това е решението в един невъобразимо сложен и свързан свят, където векторите на влияние идват от разни посоки и отиват незнайно къде.
Ерата на немислимото – Джошуа Купър Реймо