Наистина ли е късно вече да сме песимисти? А това непрекъснато оплакване, мрънкане, бездействие е толкова удобно. Искаме нещо да се случи, а ние в удобната позиция на консуматори да го получим наготово. Докога така? Защо не потърсим сами промяната? Може би да, трябва песимизмът и черногледството да отстъпят място на реализма и „розовогледството”. Е, в такъв случай е време да погледнем по-оптимистично на нещата и да ги променим, така че да си бъдем полезни.
Напоследък все повече и повече чуваме думи като „криза”, „инфлация”, „нестабилна икономика” и се бунтуваме разгневени от тях. Нашата ясно изразена липса на песимизъм и заменянето му с оптимизъм са протестите и другите форми на гражданско неподчинение, на които сме свидетели. Защото песимизмът от глада, мизерията, недостига, безработицата,несигурността е толкова силен, че единственият начин да го променим, е да станем част от избраната от нас лична кауза.
Но докато ние (хората) се бунтуваме за едно, нашата планета също се бунтува, но за друго. Замислете се! Тя изменя климата си с много голяма скорост! Глобално затопляне, глобална суша, глобално замърсяване, глобално…унищожаване. Ала питаме ли се откъде точно идва проблемът? Ако го направим, ще открием, че идва от самите нас. Ние с нашия песимизъм сами сме се докарали до това положение. А щом сме се замислили, значи вече сме разбрали, че е късно да бъдем песимисти и сме на крачка от оптимизма. Време е за действие!
Всички знаем начините, по които можем да запазим планетата си. Не трябва да унищожаваме растенията- та те са нашият въздух. Не трябва да караме автомобили, защото карайки ги, ние саботираме жизненоважната мисия на растенията. Не трябва да използваме найлонови пликчета, не трябва да хвърляме безразборно отпадъците си. Е, защо тогава го правим? Защо стоим и чакаме? Може би чакаме някой друг да дойде и да свърши работата вместо нас? Едва ли този някой ще се появи, след като всеки от нас е песимист. Но дотук с песимизма! Вече е време да се променим. Време е да бъдем оптимисти и да открием пътя към по-доброто! Нека променим начина си на живот и погледнем от друг ъгъл на нещата! Нека засадим не едно, не две дървета, а цяла гора! Нека създаваме повече алеи и паркове. Това са едни чудесни начини, по които помагаме както на себе си – с уют и красота, така и на планетата си. Нека караме велосипед! Нали напоследък все говорим за здравословен начин на живот. Е, карайки велосипед, ние отново правим двойна добрина. Нека използваме торбички от плат! Нека събираме разделно отпадъците! Сега! Нека бъдем оптимисти, защото е късно да бъдем песимисти!
Както казах, стига с отрицателните мисли! Може би има надежда. Нека надзърнем в последните месеци. Точно така, протестите! Точно те са един истински показател за това, че хората са се събудили и имат желание да променят бъдещето си. Това пробуждане може да продължи и чрез участието ни в чудесната доброволческа инициатива, която се провежда в цял свят, а вече за трета година и у нас – „Да изчистим България за един ден!”. Това са само два от показателите за това, че ни има и че всичко е в наши ръце. Има и куп други инициативи, които ни подсещат, че живеем и че трябва да се борим, защото всичко зависи от нас. Това, какво ще бъде утре, зависи от днес!
Късно е вече да сме песимисти! На мода е оптимизмът! А ние сме млади и модерни!
Ваня Симова 10a клас