Казват, че сме егоистични животни. Казват, че сме независими атоми реещи се в пространството, обладани от своите интереси. Само,че на тези себични атоми им се налага да комуникират с други подобни на тях.
Тогава за всеобща изненада се е появил алтруизма. Оказва се, че в онези диви времена на ловци и събирачи са оцелявали тези, които са си помагали най-много. Оказва се, че за организацията е сътрудничеството е бил решаващ фактор за оцеляването на техните гени.
Човешкия алтруизъм по странен начин води началото си от суровата и брутална история на груповата конкуренция и борба. Древната история сякаш се повтаря в израстването, възхода и упадъка на империите и днешните бизнес компании.
Ние се имитираме едни с други за да узнаем ценна информация, чийто опит е различен от нашия собствен. Всички сме социални атоми и влизаме във взаимодействие. Участваме в схеми. И в тези схеми правилата са различни. Схемите променят хората и тяхното държание.
Подражавайки – инстинктивно или съзнателно – ние намираме безопасност и сигурност, използваме другите като инструменти или като ориентир, който ни помага да вземаме своите решения. Подражанието ни въвлича в колективни схеми, които никой не е измислял нарочно. Ние сме биологично потопени в навиците на сътрудничеството.
А схемата винаги е една и съща . Появяват се групи преуспели заради взаимния си алтруизъм вътре в групата. Поради тази причина те стават най-ефективните структури и печелят битките. Само, че това разрастване е причина за появата на използвачи и кръшкачи.
Те се възползват от мощта на групата без да се отплащат еквивалентно. Това не остава незабелязано от другите и те реагират по-същия начин като намаляват своите усилия. Когато използвачите станат мнозинство лидерите, талантите и бачкаторите напускат и групата залязва безславно.
В момента, в който организацията, правилата и законите изчезнат всички търсим сигурност на най-ниското инстинктивно ниво в групата от себеподобни. И всички други се превръщат в съмнителни, неблагонадеждни и врагове. Сътрудничеството в групата, фанатичното и емоционално поведение извън нея е в основата на всички расови и други вражди.
Вълната е схема, която организира и канализира активността на множество молекули и по този начин набира инерция и ускорение. Кохерентността на вълната въздейства на свой ред и влияе върху молекулите, които я съставляват.
Така в социалният свят само от индивиди, социалните сили или схемите, които обхващат хиляди хора, въздействат на свой ред върху индивидите да ограничат избора си по начин, който да усили изходната схема.
Стратегиите за оцеляване, приспособяване и сътрудничество се изменят с нарастване броя на хората, защото колкото повече отделни индивиди си взаимодействат толкова повече се заличават влиянието на индивидуалните им характери и влизат в сила мощни процеси на групови стратегии за взаимодействие.
На пръв поглед необясними през призмата на индивида процеси стават кристално ясни и прости, когато се вгледаме във взаимодействието на големи маси от хора в достатъчно дълъг период от време.
Голяма част от света не е в равновесие и се изменя непрекъснато, като по силата на обратната връзка възникват нови схеми, които изчистват старите. Затова разглеждайте схемите, а не хората, защото както хаосът отстъпва пред точността на часовниковия механизъм, така и свободните индивиди се вписват в предсказуеми схеми.
Социалният атом – Марк Бюканан