Битката се губи бавно и безвъзвратно. Неусетно границите се размиват. Не би трябвало да има война, но тя се води и от нея зависят много неща. И ако искате отговор защо я губим, ще ви го дам. Губим малките си войни, защото ги водим сами.
Войната в момента се води само на думи. Всички съзнаваме, че пробойните са големи. Страх ни е да атакуваме, защото си мислим, че контраатаката ще е разрушителна. В мислите ни сме слаби и просто удържаме ситуацията. Надяваме се, че отнякъде ще появи спасение и отстъпваме. Губейки битка след битка.
Битката е неравностойна. Когато един отстъпи налива сили в противниковия отбор и му дава все повече увереност. Стратегията да пробваш и да постигаш малки победи, завземайки малки територии работи. Когато един отстъпи е въпрос на време и другите да го направят.
Силите се прехвърлят и със същото числено превъзходство се атакува следващия редут. Докато в един момент всички стратегически отстъпваме до следващата защитна позиция. Преценили, че е безсмислено да браним вече загубените позиции.
Правим го заради гордост, предразсъдъци. Правим го заради страх да не ни се присмеят и да ни помислят за слаби. Водим своите малки битки и виждаме своите поражения. И въпреки това продължаваме да сме сами и търсим решения сами. Вече дори не ни пука, че губим.
А можем да използваме същата стратегия за да си върнем загубените територии. С общи сили да завземаме обратно загубеното. Позиция по позиция. От лесните към по-трудните. Трупайки увереност и опит. Обръщайки атакуващите в защита.
Използвайки тяхното предимство – заедно срещу малцина. Преминавайки в строй към следващия противник. Достигайки до момента, в който границата ще се премести назад в резултат от тяхното стратегическо отстъпление.
Не, че силовото решение на проблемите е постоянно, но за да започнеш да ги решаваш с мирни средства, преди това е необходимо да ти дадат тази възможност. А това означава да спечелиш преди това войната.
За какви войни говори този в момента сигурно се чудите. Може би за войни в училище или на други места. Кой за каквото иска да си мисли. Само едно ще кажа – хан Кубрат преди 13 века е бил много прав.