Не, че нещо може да ме изненада, но музиката е в кръвта им. Виждаш как се появяват от нищото и разбираш, че им идва отвътре. Барабани, синтезатори, китари, певчески дарби, танци. Явно този народ е роден да се весели, правил го е през вековете и е откраднал всички музикални гени за себе си.
Показаха го през последната година в един проект. Нямаше нужда да ги убеждаваме много време. Всичко започна с танците – в богатите ритми и балкански етюди, нямат равни. И завърши със създаването на цял оркестър.
Всички се възползват от това им умение. Това се прави и от евангелистките църкви, където музикалната възхвала на бога се харесва също толкова много, колкото и спасението на душите им. Музикалните инструменти също са запазен техен периметър.
Трябва да сме благодарни за тези техни дарби, които ще им позволят да се спасят от мизерията, в която иначе биха затънали. Едва ли ще имат други шансове да работят, да печелят почтено и едновременно с това да са доволни от себе.
Когато ги отхвърляме, те ще се затворят в себе си. Когато не им даваме шансове, те ще се опитат да получат това свое право по други начини. Когато не ги приемаме, ще получим в замяна озлобени и недружелюбни хора. Когато нямат начин да изкарват прехраната си по законен и честен начин, то ще ги виждаме по-често по ТВ криминалните хроники.
Така, че по-често трябва да им даваме подобни възможности за изява. Когато човек се чувства зачетен, значим, удовлетворен от себе си, тогава нещата се променят. И веднъж започнала промяната може да се навлезе и в училище и в учебния процес. Вече се вижда как самите те желаят това внимание и искат да участват във всякакви изяви.
Повече взаимодействие, повече реални действия и в резултат се получава една различна ситуация. Само трябва да ги приемем такива каквито са и да не им се сърдим за техните странности, защото и ние изглеждаме странни в нечии други очи. А може би като ги виждаме по-често в тази им друга светлина ще ни е по-лесно да го направим.