Петдесетте и пет правила на Рон Кларк са свързани с това как децата да се уважават, да бъдат уважавани; как да се научат на ред и дисциплина; как да повярват в себе си , да бъдат честни и винаги да останат такива каквито са / да бъдат себе си /. Някои от правилата са: Уважавайте мненията . идеите и коментарите на другите ученици. ; Не показвайте неуважение чрез жестове.; Винаги благодарете, когато получавате нещо.; Не запазвайте места в столовата.; На екскурзия влизайте тихо в обществени места.; Защитавайте онова в което вярвате.; Бъдете оптимисти и се радвайте на живота.; Бъдете възможно най добрия човек.
По голямата част от списъка е свързан с уважението,което безспорно е едно от най важното при възпитанието. Ако погледнем назад последните 20-30 години, безпогрешно ще видим как уважението като цяло между хората все повече изчезва до днес, когато вече малко хора са съхранили това човешко качество, което по принцип ни помага в общуването и ни учи на търпимост.
Къде изчезна уважението към родителите, братята, сестрите? Къде останаха истинските хора, които зачитат чуждото мнение, чувства, желания? И в крайна сметка остана отчуждението, защото, когато няма уважение няма и общуване, от което да останеш удовлетворен.Ами къде се дяна това толкова залегнало преди във възпитанието на децата УВАЖЕНИЕ.
То беше, за съжаление беше, основен елемент във възпитателния похват. Учеха възрастните децата, колко важна и подлежаща на безропотно уважение е родителската фигура. Че неговата дума е закон, че преди всичко трябва да го уважаваш и почиташ, как трябва да търсиш прошка, да не го виниш за неговия суров възпитателен подход, че всичко, което казва е правилно и е за твое добро и т.н, и т.н. Тези патриархални норми са се коренили векове наред във възпитанието на децата.
Днес не е така. Наистина, много от догматично наложените, така да се каже правила, са напълно изчезнали, но за съжаление наред с това и основните морални норми, които, за да живее в синхрон с родителите си, младият човек трябва да спазва. И това не е старомодно разбиране.
Напротив – това е разбиране на един достатъчно израснал в интелектуално отношение човек, духовно извисен, уравновесен и разбиращ смисъла на родителската роля.!Защо добрите маниери са толкова важни?
Децата се нуждаят от правила, за да могат да се впишат в ограждащия ги свят. Ако знаят как да се държат, се чувстват по-сигурни.Детето , което се отличава с учтивото си поведение, е възприемано от околните позитивно и развива социално самосъзнание и самоувереност. А децата, които не спазват общоприетите правила живеят с постоянното чувство, че правят всичко погрешно и лесно се превръщат в аутсайдери.
Малките човечета навлизат в света на добрите обноски първо с научаването на благодаря и моля. А когато поотраснат, се научават да не прекъсват, някой когато говори, да изчакат реда си на опашката в стола или магазина, да отстъпят място на възрастен човек в автобуса.
Уважението всъщност не е чувство или емоция, а отново е начин на възприемане на другия, а също и мироглед. Уважението и почитта на двама души един към друг предпазва достойнството и индивидуалността на всеки от тях А иначе всички в България са толкова нещастни и бедни, вечно недоволни и страдащи. Ами как няма да са, като никой не уважава никой?
Помислете си само – ако всеки осъзнаваше, че всички човешки отношения се крепят на уважение – щеше ли да има лъжи, когато истината е по-важна за всеки един човек? Щяха ли хората да постъпват грубо и да нараняват чувствата на другите, просто защото не са в настроение? Щяха ли да изливат агресия един срещу друг, да се обвиняват и да мислят само за себе си и своите нужди? Щяха ли да завиждат, да престъпват законите и да вършат престъпления?
Щяха ли да не обръщат внимание на децата си, да ги малтретират и оставят? …Въпросите могат да продължат до безкрай, но отговорът е само един. Нищо нямаше да е толкова сложно, ако просто се уважавахме един друг.
Спрете се за миг днес и помислете за най-ценните неща в живота си, удостоете ги с уважение, дайте им повод и шанс да се усмихват, да се чувстват значими, да са щастливи. Не бъдете лоши, защото рано или късно всички няма да ни има, а едва ли искаме да оставим след себе си само пепел и горчиви думи….
Освен да се научат да уважават , децата трябва да са дисциплинирани , защото едното без другото не може да съществува , така както денят не може без нощта.Думата дисциплина произлиза от латинската дума за discipulus, съдържаща в себе си две производни discere (уча се) и pupil (ученик). В същността си това означава тренировка или инструкция, чрез които се предполага да бъде предизвикан специфичен модел на поведение, развитие на характера и морално и умствено подобрение
Още от самото определение става ясно, че децата не могат да възпроизведат от само себе си правилен начин на поведение отговорност, не себични отношения или правилни решения. Те трябва да бъдат тренирани и обучени, а не да бъдат оставени на своите собствени импулси.
Качествата на личността могат да бъдат усвоени единствено чрез родителя при многократни и последователни повторения в къщи .Човек трябва да е искрен и откровен в комуникацията си с други, да изказва свободно мнението си и да бъде независим. Според мен е лукс. При някои хора е трудно да бъдат искрени и откровени заради това че са зависими от много неща като работа, институции, семейство, общество.
Други съвсем съзнателно не искат да бъдат себе си защото слагането на маски и играенето на роли в живота им е станал навик, които трудно биха превъзмогнали, защото той им носи много облаги, услуги и спокойствие.
За да успееш в живота , в училище или в професионалната сфера не трябва да бъдеш актьор, въпреки , че животът е един театър.Не трябва да поемаш роли, а да играеш своята, тази , която ти си си избрал. Мисля, че хората не са себе си, когато са навън сред другите.
Често много от нас играят разни роли в чужди филми и бягат от себе си, водени от различни подбуди, като това да бъдат забелязани, да са ангажирани, харесвани Влизайки в една такава роля обаче човек не осъзнава, колко обременен става в действителност. Опитвайки се да приличаме на някого откъм поведение или постъпки, копирайки и пресъздавайки чуждата същност върху нашия собствен вътрешен свят, ние насилваме и потискаме
самите себе си.
Да знам и другата страна на нещата, че не можеш да се разкриеш пред всеки, че често много от нас са принудени да влизат в разни малки ежедневни ролички, за да оцелеят (физически), за да запазят работното си място, за да си спестят присмеха на другите, за да бъдат (уж) в крак с времето и какво ли още не. Само че е неправилно и нечестно спрямо самите нас.
Скоро четох едно интервю с една наша голяма общественичка, която каза следното нещо: Човек не може да промени, кой знае колко света в който живее, но би могъл да промени отношението си към него. Трябва да се научим да се нагаждаме към обществените течения и интереси, като същевременно отстояваме нашата лична и неприкосновена човешка позиция. Така ще запазим не само своята душевна идентичност, но ще развием и една лична, морално устойчива легитимност пред останалите. Бог ни е създал за да бъдем различни. Тук сме (на този свят) за да откриваме разликите по между си и в този процес да се развиваме като личности.
Когато човек разкрие своята искрена същност пред останалите, рано или късно ще се намери някой който да оцени това, да забележи и много по-лесно да ни намери Така ще започнем да живеем в един истински и по-красив свят на човешки взаимоотношения и обич към природата.
Недка Каябашева