Преди броени дни се завърна нашата група от участници в проект, финансиран от Академията на училищата от Централна Европа – ACES. Това е неправителствена организация, която осигурява средства за дейности, които спомагат опознаването културите, традициите и начинът на живот в различни страни от Средна Европа – България, Австрия, Македония, Словения, Словакия и още девет страни.
Проектът ни е с продължителност седем месеца и се казва “Wearedifferentbutwethinkandfeelalike” – „Ние сме различни, но мислим и чувстваме по един и същи начин”. Тази година (предходната учебна година гимназията ни беше одобрена от Академията за участие в проект с македонско училище) наши партньори са учениците от училището в Реметеа, Република Румъния.
Една от най-очакваните и приятни дейности е тази, която е свързана с гостуването и осъществяването на съвместни дейности с румънските ни съученици.Пътувахме много добре- забавлявахме се през цялото време, не усетихме 800 километра, защото желанието ни да се срещнем с новите ни приятели беше голямо. Когато пристигнахме в Реметеа, разбрахме, че и нашите партньори са много развълнувани, защото бяха излезнали на улицата пред училищната сграда и щом ни видяха започнаха да махат и да ни се усмихват.
Училището в Реметеа е неголямо- малко над 100 деца,но всички те са много амбициозни. Почувствахме се специални, когато разбрахме, че това е първият им международен проект, в който участват, и че той е точно с нас – гимназистите от ЗПГ „Кл. Тимирязев”. Добри са във волейбола – това разбрахме веднага, защото нетрадиционното им Добре дошли беше придружено с приятелски мач. И въпреки че са с две години по-малки от нас , за малко щяха да ни победят.
След спортната надпревара се върнахме в класните стаи и се заехме с активностите по проекта – рисувахме, създавахме постери, , в които трябваше да опишем какво за нас е различното и еднаквото в хората, какво е толерантността и т.н. Въпреки сериозната работа ние не спирахме да си общуваме. Настана истинска суматоха, когато румънчетата започнаха да повтарят след нас : Аз те обичам, Искам да си мой приятел и други фрази на български, а ние направихме първите си опити да говорим на румънски.
След приключване на занятията, родителите на нашите приемни семейства дойдоха до училището, за да ни посрещнат. Запознахме се с майките, татковците , общувахме си с тях на английски език. Те се бяха притеснили повече от нас дори-задаваха въпроси с какво се храним, в колко часа трябва да започваме нови занимания, кога приключваме, в какви условия спим и т.н. Имаше някакво притеснение от двете страни, което утихна след като установихме, че всичко е нормално.
На следващия ден посетихме спортно училище в Орадеа и спортен клуб отново в същия град. Възхитихме се от начина, по който всеки спортува- нямаше човек, който да не подържа формата си, всеки кара велосипед, плувните басейни са препълнени, салоните по гимнастика също. Разходихме си из града – многолюден и изпълнен с усмихващи се хора.
Прибрахме се отново при румънските си другарчета - уморени, за да съберем сили за последния ни ден в Румъния. На сутринта отново пътувахме до Орадеа, където посетихме манастирът “HollyCross”- още едно удивително място, което дълбоко ни впечатли , направихме и много снимки на местата, на които бяхме.
В последната вечер от престоя ни в Румъния беше организирано парти в хубав ресторант. На него бяхме поздравени от кметът на Реметеа, който беше гост на вечерта. Настроение създаде фолклорна група , която след изпълненията си ни покани на дансинга и ни научи на техните танци.
Много се радваме и сме благодарни, че успяхме да се запознаем с други хора, с които можем да подържаме контакти и за напред. Мислим, че ще успеем да направим и тяхното прекарване в Сандански също толкова вълнуващо, каквото беше нашето.
Берна Рустем, IХ Б клас, участник в проекта
