Искам да ВИ благодаря на всички. Не е заради първото място. Още в началото нямах абсолютно никакво намерение да се надпреварвам и да печеля награди. И сигурно така щеше да приключи всичко, ако не бяхте ВИЕ , които се захванахте с агитацията и се борихте вместо мен. Искам да ВИ благодаря затова, че ми показахте, че блогът поддържан от мен има смисъл.
Благодаря и на тези няколко човека, които преведоха номинациите до успешен край – На Дина Кирилова, която даде път на начинанието и участва активно в напреварата. На Иван Стоилов, който търпеливо прекара доста часове в изпращане на лични съобщения във fB. Без него нямаше да го има този резултат. На Гинка Дзимбова, която със своя личен магнитизъм и строга упоритост убеждаваше ученик след ученик, че си струва да даде гласа си. На Даниела Коюмджиева, която също помогна доста в решаващите моменти.
На всички колеги, които се запалиха по идеята и я подкрепиха. На Николай Милюков, Кристиян Джаков и другите активни помощници сред учениците. На всеки помогнал със своя личен глас и отделил от ценното си време. На всички, които гласуваха, въпреки, трудната система за гласуване в този сайт. Вие всички помогнахте да се справим с труден съперник, използващ всякакви похвати и средства.
Тази напревара отново ми показа, че няколко човека са способни да свършат работата на всички. Да я свършат, защото началния тласък и поддържането на инерцията винаги е дело на няколко човека. И когато се появят тези надъхани и вярващи, след тях ще тръгнат и останалите. Показа ми също, че не е необходимо да имаш 100 % подкрепа. Показа ми, че винаги ги има тези 10 % , които са готови да помагат и да се включат. Показа ми също как личния контакт е решаващ във всяко начинание.
Смисъл има когато се задейства едно общо дело и с общи усилия се доведе до успешен край. Смисъл има когато всеки се почувства част от една идея. Смисъл има когато ти покажат, че никога няма напразни неща. Смисъл има когато ти покажат, че борбата никога не е загубена. А за мен смисълът в един момент се оказа възможността да популяризирам написаното тук.
Почти го бях превърнал в личен дневник, макар, че знаех, че има колеги и ученици четящи понякога съдържанието. Личното творчество в групата на ЗПГ, понякога довеждаше още читатели. Не мога да отрека, че ми е харесвало да наблюдавам как се увеличава броя на посетителите за тези 4 години. Вътре има и лични неща, и ученически, и прочетени книги. Есетата по философия и на друга тематика са отражение и на труда на други хора.
Едно е сигурно, сега доста повече хора знаят за съществуването на този блог. Идеята за спечелването на една награда помогна за това. И сигурно по-често ще публикувам разни неща отразяващи живота в училището. Можете и вие да помогнете, защото това беше първоначалната идея. Да има много отразяващи, не само един. Така ще е по-интересно и за четящите.