Всичко започна с едни момчета, които съзнателно са нарекли себе си Спасители. Те искат да помагат и го правят без да търсят нищо в замяна. Така започна годината в този блог. Едва ли тогава някой си е представял каква година се задава за България. За нас завърши с един конкурс , който показа, че са достатъчни няколко вярващи за да доведат поставената идея до успешен край.
И сега след всичките тези емоции, протести и контрапротести, все по-силно се задава нуждата от появата на точно тези млади хора. Дано не се откажат и продължат делото си, защото само подобни примери ще завлекат останалите в спиралата на промяната. Много книги прочетохме тази година свързани с промяната, управлението, идеите и още и още…
А в училище нещата си вървят, променят се и си остават същите – проекти, оценки, обучения, дисциплина. Бумащината може да погребе всеки проект и начинание. Когато нещата изглеждат най-трудни, понякога се получават повече от добре . Различията се преодоляват с цената на много труд и упоритост.
Толерантност е думичка, която често се използваше. На практика отношенията ще се променят доста трудно, ако не се намери баланса. Вниманието създава увереност и интегрира, но и създава илюзии и нов вид проблеми. Както и да се работи в тази насока, спре ли се, нещата много бързо може да се върнат назад.
Край на скуката в училище – трудно ще се получи по административен път. Обученията помагат до известна степен. Помагат когато не сме предубедени и искаме да се учим. Помагат ни да разберем, че всички сме изградили в себе си прегради, стереотипи и грешни преценки, които ни вкарват в безопасната зона, но точно оттам се опитваме да излезем.
Индивидуалните усилия и енергия на учителите ще помогнат. Разбира се без родителите битката е предварително загубена. Битка, която в много случаи губим служебно заради липсата на екипност. Повече реална практика и теория, свързана с нея ще върне положителните настроения и ще уравновеси системата.
Веселбата, екскурзиите и нестандартните идеи са включени в онези изключителни мигове, оформящи цялостната промяна в съзнанието на учениците. Така както никоя принуда няма да го направи. Необходими са личен пример и ангажираност на учителите, но и рамка, ред и правила в системата, които им позволяват максимално да се възползват от енергията си и да реализират идеите си. Цялостната структура и чувството за принадлежност в една постоянна зона от екипни предизвикателства са позволеният начин за промяна.
Промяната винаги е възможна, ако се спазват определени правила. Пътищата са неизмерими и правилата са хиляди. Само, че действието е по-силно от всички думи.Изберете вашето правило и го приложете в действие. Не търсете други. Вече си ги имате в излишък. Никога няма да научим всичко, за да живеем в напълно безопасен режим.
Ние сме инатливи животни и трудно се учим. И се затваряме в собствени тъмни пространства, откъдето след това трудно може някой да ни измъкне. Никой освен самите ние. Побързайте да се махнете оттам, защото тъмнината става все по-страшна с всяка изминала секунда.
Трудна е тази промяна. Изправя ни пред най-големите ни страхове. И болката винаги е там. Преследва ни и ще ни застига винаги. Няма изход. Тя е наш спътник и ще бъде с нас. Ще бъде с нас за да ни даде така желания начален тласък.
Използвайте навиците си. Те са мощно оръжие. И вършат нещата вместо нас. Само трябва да ги обучите и настроите на подходящата вълна. Един навик може да се победи само с друг. Избягайте от дразнителите и си създайте своите малки победи, които ще ви вкарат в пътя. Създайте си своите знаци, който да задействат подходящите навици за вас.
Книгите ни показват, че съществуват всякакви типове личности. Никога така изчистени както в зададените шаблони. Но съществуват и звучат логично. Разберете своя образ, за да можете максимално да се възползвате от положителните му черти. Другия вариант е да създадете ваш. Само трябва да си го представите и пожелаете достатъчно силно.
В тази размирна година писахме много за управление и власт. Властта е изкуство. Властта привлича и отблъсква. Властта не е за всеки. Свързана е с отговорности и права. Променя хората, но без нейната структура никакви промени не са възможности.
Управлението е някаква сложна смес от договорености и коалиции. Без подходящата подкрепа властта е обречена. Тя извира от всякакви странни места и хора. Единствената реална власт произтича от доверието на хората. И тяхната любов.
Само отдаденост и вяра в това, което вършиш и променяш върши работа. Нищо друго. Страховете дават резултат до време. Най-малкия полъх и промяна в коалициите ти отнема властта. Така, че много добре трябва да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.
Ръководителите са днешните последни защитници пред огромните съблазни на днешния свят. И имат властта да влияят. Може би, ако се отклонят от основната си дейност ще загубят и влиянието си. А може би това изобщо не ги интересува. И действителната власт и доверие произтичат от сърцето.
Властта е някакъв баланс между дисциплина и вдъхновение. Водиш с личен пример. Водиш с ентусиазъм и раздаване. Можеш да си експерт в своята област и да гориш от желание да се раздаваш за останалите. Но без ясни правила и ред няма как да осъществи намеренията си.
Само уникалните моменти привличат вниманието. Само тези моменти се помнят. Умеете ли да създавате подобни моменти. Създавате ли отбор, екип, чувство на принадлежност, предизвикателства и признание. Никой не може да избяга от подобна атмосфера. Всички са примамени от това. А когато отпред се появи и фигурата на нашия ръководител, превърнал се в идол на всички се създава успешната формула на успеха.
В свят, където всеки е важен и може да промени съдбата на всички. Свят на динамично променящи се конфигурации и постоянна неопределеност. Свят на лудост, където мигът е достатъчен за да се телепортирате в друга реалност. Търсим смисъл за да избягаме от този страшен свят. Без това сме загубени.
Във всички отношения търсим другия, и другия търси нас. Ние сме социални същества. Не понасяме самотата, но само там разбираме повече за себе си. Всички действия са свързани с взаимоотношения. Само там се чувстваме добре, но и там са ни най-големите страхове. Повечето въображаеми. Малко повече доверие и първата стъпка и ще станете свидетели на значителна промяна.
Трябва да имам вяра в себе си, ако искам да се разделя с това, което нося със себе си. Трябва да заложа на себе си, ако желая да живея без да се вкопчвам в нещата.Трябва да вярвам, че загубата, която ще преживея е една врата към по-голямо израстване. И всяко следващо ниво ще ме научи на това, което имам нужда да знам.
Това е отговорът – имайте повече вяра в себе си и собствените си възможности. Ако ще правите нещата, в които вярвате се нуждаете от подкрепа, най-вече собствената ви. Ако ще правите нещата, които искате, просто ги направете. Това ни казват непрекъснато всички есета, публикувани тук. И захвърлете правилата от книгите, те не струват нищо, ако си останат само върху белите им страници.