Сигурно сте чували как Нютон открил гравитацията – седял си под едно дърво и ябълка паднала отгоре му-край на историята! Е, щом вече сте запознати с неговата, чуйте и моята. Обичам да се усамотявам сред лозята на татко, някак се чувствам спокойно и свободно. Тишината, която винаги цари там, ме предразполага да мисля. През един топъл есенен ден отново отидох, приседнах под ябълковото дърво накрая на лозето и докато наблюдавах движението на зелените ластари, разлюлени от лекия полъх на вятъра, оставих мислите ми да се реят. Изведнъж унесът ми бе прекъснат. Една полуизгнила ябълка бе паднала на земята недалеч от мен.
За радикален песимист като мен, за когото чашата е наполовина празна, а възможността плановете ми да се провалят по-голяма, отколкото да се развият добре, бе логично да сметна за развалена полуизгнилата ябълка и да я захвърля, но не. Нещо се случи и аз / като Нютон/ открих нова истина. Хрумна ми, че българинът добре прикрива лицето си.
Българинът, казваме, това е един модерен Бай Ганьо-простак, усъвършенстван измамник, лентяй и какво ли още не. Приучаваме ума и очите си да не виждат достойнствата на днешния българин, даваме превес на отрицателните му черти и постъпки. Оплюваме съвременния българин, изграждаме му изцяло черен профил. А ние, о, добре че съществуваме, защото сме единствените достойни представители на българския народ! Хвалби?! Те се чуват само когато си правим личностно представяне. Защо?
Бидейки българи, не сме ли и ние представители на тази модерна байганьовщина, за която тъй разпалено говорим?! Българинът днес- това сме ние, съдниците! Е, недостатъците на българина получиха достатъчно внимание, затова аз напук ще говоря за достойнствата. Светът и без нашето черногледство си остава достатъчно черноглед, нека не утежняваме положението повече. Днешният българин е много повече добродетелен, заради честността и трудолюбието, които притежава, заради амбициите и мечтите, които носи, заради способността си изцяло да се отдава на всеки един МИГ!
Но почакайте, що за песимист съм, когато думите ми, напротив, са оптимистични, пропити с вяра! Там, на лозето, сред редовете, или може би под ябълковото дървото, се разделих с негативните мисли. Подобно на Нютон и аз открих своя мъдрост. Хора, българите приличаме на тази ябълка–една част от нас е гнила, мътна, а другата здрава и сияеща. Наличието на отрицание не означава липса на положително–въпросът е на какво ще изберем да заложим. Всеки човек, независимо дали говорим за модерния българин, англичанин или американец, носи и доброто, и злото. Историята и житейският опит слагат отпечатък върху нрава на народа, трудностите каляват достойнствата и ако сме толкова горди със своето минало и личностите от него защо пренебрегваме настоящето? Защо се отвращаваме от сегашния си образ?
Българинът не демонстрира ли днес нравствена, психическа и физическа сила там, докато протестира. Протест! Това не е ли борбата на работещия човек срещу несправедливостта, на амбициозния срещу ограниченията?! Въпреки всички трудности през които минава, българинът и до днес остава все така борбен, умен и креативен.
Българче да се наричам,
първа радост е за мене!
Горда съм, че съм олицетворение на днешния българин, макар и с всички недостатъци!
И така…историята е към своя край. Остана само да разкажа какво направих с ябълката. Ами много просто, веднъж видяла здравата й и хубава страна, аз нямаше да се откажа от нея, взех я със себе си на път за вкъщи и когато се прибрах, я изядох с охота. Беше много вкусна, повече от всяка друга. А ако бях постъпила като Вас, скъпи мои читатели? Ако и този път бях погледнала с подозрение и недоверие? Знаете ли какво щеше да се случи? Щях да я пропилея напразно, предразсъдъците ми щяха да ме подтикнат да я оставя на мястото й и сладостта й щеше да остане неопозната.
Да, наистина обичам да се усамотявам сред бащиното лозе. Изгубвам се, мислите ми се проясняват. Там, сред лозите, изоставих част от себе си, тази част, която ме спъваше и ограничаваше. Песимистичното ми АЗ умря от сянката на ябълковото дърво, изгни!
Мили мои, време е да дам почивка на уморената си ръка, ала нека се разделим с обещание. Обещайте ми да бъдете справедливи в преценките си, да се влюбите в светлината, не в мрака!
Мария Граматикова – 10 б клас