На 10 януари най-добрата ни тенисистка Цвети Пиронкова спечели първия си голям турнир. И го направи по-най-добрият възможен начин, без да загуби нито един сет. Експлозията от аплодисменти, коментари и овации беше също невероятна. България премина в режим на мечти и надежди. Направи го за минути. Така бързо, както забрави за Цвети през 2013.
Победите бързо влизат в категорията на българските победи. Загубите винаги са индивидуални. Никой не обича загубите. Никой не ги харесва и не обича да се отъждествява с тях. 2013 беше годината на отчаянието за нашата тенис звезда. Беше затънала в дупката и нищо не и се получаваше.
Може би сега се питате защо ви ги пиша за нея. Може би, защото Пиронкова направи най-трудното нещо в живота си. Измъкна се от ситуация, в която 90% от нас биха се отказали и биха затънали необратимо. Направи го когато не получаваше никаква подкрепа и беше забравена, охулвана, осъждана и отписана.
Успя да повярва в себе си, когато никой вече не вярваше в нея. Успя да се изправи и да ни покаже какво трябва да се промени в нас, когато сме затънали в блатото и не виждаме спасение от никъде. Може би и затова еуфорията на българите беше такава. Тя ни показа, че винаги има светлинка в тунела.
Показа ни, че психиката е могъщо нещо. Показа ни как вярата е онзи мотор, който задвижва всичко останало. Показа ни, че трудът се възнаграждава, когато е насочен в правилната посока. От нея разбрахме, че вярата, съчетана с упорит труд е печеливша комбинация.
Всички се питаме как го направи. Според мен причината е била онази малка случка, която обръща каруцата в обратната посока. Цвети губеше, защото нещо я мъчеше и не и даваше мира. Винаги има такава причина. Докато не се появи момент, човек, случка, казано изречение, което дава смисъл в живота ни и да ни кара да се борим.
Всеки търси своя смисъл. И когато има подходящите хора около себе си ще се справи с тази задача. Представете си колко безнадеждно е било в душата на Цвети Пиронкова. Медиите я облъчват, интернет коментаторите са безжалостни в лесно дадените си присъди. Докато не се е появил някой, който е застанал до нея без да иска от нея постоянно да побеждава.
Бил е до нея, защото е видял качествата и. Бил е там, защото е повярвал в нея. Постоянно с думи и действия и го е показвал. Не се е отказвал от нея след дузината неуспехи, дори се е появил точно когато другите са си тръгнали.
Подкрепата, добрите думи са мощно оръжие и създават нужната положителна обратна връзка.Искаме да повярваме в себе си. Искаме да променим съзнанието си в нужната посока. Началото на пътя е невероятно труден и когато имаш опората на хората, нещата се задействат.
Тогава и статистиката от 90% отказали се щеше да е коренно различна. И пропадналите заради липса на вяра в тях силно ще намалеят.Цвети може да е силен човек и да се е справила сама със загубите и със завихрените отрицателни вълни, но колко от нас ще успеят.
Помислете хубаво преди да изречете следващото убедително твърдение, което ще откаже някое дете. Помислете и подкрепете човекът, който не е успял. Кажете му, че се е справил добре, покажете му, че се е справил по-добре от предишния опит. Кажете му, че се развива в правилната посока, покажете му как да продължи. Той няма нужда от критики, а от напътствия и подкрепа. Дори когато всичко изглежда непоправимо.
Когато талантите се появят започваме да ги обожествяваме и хвалим. Но тези похвали идват малко късно. Тези таланти вече са намерили своята подкрепа. Те са се насочили в правилната посока. Веригата е задвижена. Те имат нужда от думите на онези първите, повярвали в тях. Вие сте фон.
Но, има хиляди други, които остават неоткрити, защото някой не е застанал зад тях, не им е казал няколко положителни думички и не им е показал, че е видял тази божествена искрица в тях. Затова не се скъпете за похвалите. Раздавайте ги и показвайте пътя . Това е неоценим дар.