„Да се откажеш от свободата си означава да се откажеш от качеството си на човек, от правата, които това качество ти дава, дори от задълженията си.”
Русо
Русо разглежда това да бъдеш човек като качество, но защо? Кое е общото между човека и качеството? Човекът като личност, притежава редица качества и недостатъци, но да бъдеш човек само по себе си качество ли е? Ако нямаш никакви морални ценности, ако си загубил всякакво достойнство, чест и уважение към себе си и към другите-тогава притежаваш ли качеството да бъдеш човек?
Общото между човека и качеството да бъдеш такъв е свободата, която носим със себе си. Именно тази свобода е най-важното човешко качество, всеки трябва да съумее да запази собствената си свобода, от която произтичат всички морални качества. Самата свобода не е ли синоним на морала?
Тук ще възникне спор, тъй като ще кажете, че моралните закони ограничават личната свобода, но наистина ли е така? Ако човек се откаже от тях, ако не ги спазва, той няма ли да бъде осъден от обществото, няма ли да бъде набеждаван, като престъпник, точно тогава няма ли да се твърди, че той е загубил човешкото в себе си?
Когато човек остане сам сред обществото, отказвайки да спазва моралните норми, тогава той свободен ли ще бъде или самотен? Самотата не е свобода! Самотата е затвор за личността- тя я погубва! Отказвайки се от правото да бъдеш морален човек, се отказваш от свободата си. Изводът, който следва да си направим не е ли , че свободата и морала са неразделни?
От тази еквивалентност произтичат и правата и задълженията, които се пораждат от свободата и от морала. Задълженията, които произтичат от моралните закони, са именно гаранцията, от която зависят и правата-които свободата ни дава. Например задължението да уважаваме хората, не ни ли дава веднага правото ние също да бъдем уважавани от тях.
Но кой обича задълженията? Не живеем ли в свят, в който всички се оплакват от ежедневната си ангажираност, от обвързаността си с институциите, от това колко сме зависими едни от други, дори от непрестанната нужда от предметите от бита-без които не можем? А щом не можем без нещо, то не ограничава ли личната ни свобода? Тогава какво означава, човек да се откаже от свободата си?
Нима според Русо това означава да се откажем от живота си? Точно така! Защото, никой не може да живее, ако не е свободен, дори не си човек, ако не си свободен! Според Русо се раждаме свободни, но навсякъде сме в окови. Оковите вероятно са символ на моралните закони. Но добре че ги има! Защото наистина да бъдеш човек е качество, но как ще превърнеш съществуването си в качество, без морала?
„Моралът би бил една празна наука, ако не може да покаже на човека, че неговият висш интерес е в това да бъде добродетелен“ – Холбах
Ето на какво ни учи моралът, да бъдем добри, към себе си и съответно към другите-това също е задължение, което носи със себе си право-на това другите да се отнасят добре към теб. Това е пътя, който води към превръщането на човек в личност с качества.
А ако не си свободен, как ще усъвършенстваш качеството да бъдеш човек? Ако не си свободен изобщо човек ли си? И отново философията е науката, която ще ни даде отговора на този въпрос.
„Свободна воля и воля подчинена на нравствени закони, са едно и също нещо“ – Кант
Свободната воля тук символизира, свободата на личността като цяло. Свободата да живееш по собствен начин, но спазвайки нравствените закони,които са символ на морала.
Човек никога не може да бъде напълно свободен, защото е част от обществото, защото трябва да изгради качества, с които да се докаже пред него.
Но и човек не бива да бъде напълно свободен, защото тогава следва, че той се е отказал от правото да бъде ЧОВЕК!