Някога задавали ли сте си въпроса защо растем? Питали ли сте се защо от малки деца се превръщаме във възрастни хора? Какво ни кара да растем? Какво ни кара да се развиваме?
Книгата, чието заглавие носи името „живот“ дава отговора на всичките въпроси. Животът е тайнство, чудо, мистерия, загадка, драма, енигма, чието разрешаване е възможно само хипотетично. Той е естествен ход на процеси, явления, събития, случки, на необясними феномени и прояви.
Един от тези феномени сме ние, хората, – плод на висша сила и Божествено проявление, или резултат от грешка на природата и случайно стечение на обстоятелствата.
Една от тайните на живота е преходността и времето. Всяко нещо има своето начало и край. Няма нищо вечно, безкрайно и нескончаемо. В това се състои и невъобразимия чар на чудото живот. Началото символизира неопетненото, чистото, благородното, съкровеното, то е символ на надеждата. Краят пък влиза в образа на застаряващото, изхабеното, износеното, амортизираното, то символизира страха.
Ако ние сме дело на Създателя и сме неговото най-чисто проявление, то ние сме съвършени по презумпция. Съвършенството не може да бъде очертано, не може да бъде рамкирано, не може да бъде ограничено в някаква последователност. Изхождайки от вярата в Създателя, то съвършенството е битието, всичко живо в самия живот. Следователно крайната точка, олицетворяваща смъртта, е несъществуваща. По този начин попадаме в една сфера, в съвършен кръг, в който краят и началото са взаимно свързани, т.е краят се превръща в ново начало, страхът – в нестихваща надежда, а смъртта – в нов живот!
Достойни ли сме обаче за това съвършенство? Дали точно този съвършен кръг не е проклятието на Създателя? Мигар сме били надценени от Господ, или пък по този начин Той ни дава шанс да открием пътя, водещ към Него? Не е ли този кръговрат на живота възможността да достигнем Бог и ако не успеем, то да продължаваме да опитваме, докато не открием истината? Заслужаваме ли да бъдем съвършени? Заслужаваме ли да се изправим пред Всевишния? Шанс или проклятие е това за нас?
Бог е навсякъде. Той е олицетворение на светлината, на доброто, на положителното. Той е едновременно началото и краят, извън нас и вътре в нас. Ние сме Неговата воля. Неговата всемогъща сила изпълва душата и храни сърцето, просветлява разума и мотивира духа.
Единствено нашето съзнание е причина да се отличаваме от Господ. Но и единствено нашето съзнание е отговорно за настъпването на тъмнина вместо на светлина, за трупането на зло вместо на добро, за наслагването на негативизизъм и омраза вместо на положителност и любов!
Точно това е смисъла на този съвършен кръг – да изкупим собствената си вина пред нас самите за направените грешки, да се отърсим от злото, завистта и несправедливостта и едва тогава да намерим пътя към доброто, към просветлението, към Господ! Този ритуал ще се повтаря, докато не разберем, че единственият път към осъзнато съвършенство и към Бог е чрез любов!
Кръгът е съвършен, не защото сме съвършени, а защото ни учи на съвършенство! Ние не се намираме случайно в него, а защото чрез него трябва да установим баланса, който самите ние нарушихме! Така че да си смъртен е по-скоро шанс, отколкото проклятие, тъй като дава възможност хората да открият вината си, да поемат отговорност за нея, да простят на себе си, след което да си простят един друг! По този начин човечеството смело ще навлезе в една нова ера, в която ще „съзидава“ съвършенство чрез раздаване на любов, прошка и доброта!
Андрей Георгиев ; ХI„б“