В нашия субективен свят най-постижимата истина е тази за самия себе си – за Аза. Самопознанието е трудна цел, но ние не съзнаваме, че през целия си жизнен път това и правим – оглеждаме се около себе си и създаваме свои субективни истини. Връх на този стремеж е познаването на собствения Аз и признаването на себе си за единствен критерий за истинност и правилност. Лесно е да се познаеш – трябва да отвориш очи и да се огледаш – навън и навътре. Смисълът е да изживееш сам себе си.
Човекът винаги е твърдял, че е “Свръхживотно”, че е разумен. Но с тези си твърдения само прикрива истината. Прикрива страха си от това, че е различен и сам, страха от отговорности, страха, че няма да харесаш себе си. „Който е опознал себе си, той е собствения си палач” този цитат на Ницше ме кара да се замисля. Наистина през целия си живот търсим нещо, търсим истината, а истината е в нас. Ние трябва да бъдем „ фенерите”, които да осветяват тъмния път през живота и когато стигнем до просветлението ще открием, че светлината е в нас, търсили сме светлината, която сме излъчвали.
Родителите ни още от малки ни казват „Трябва да се учиш от по-големите и по-мъдрите”. Според мен ние сами трябва да се впуснем живота да не следваме примера на някой друг, а да вярваме в нашите истини и нрави. Да се учиш от собствените си грешки енай-добрия начин да опознаеш света и да разбереш живота.
Да се познаеш, значи да познаваш всички свои страни – и качества и пороци. Порасналият човек не може да разбере, че дори понятията “добро” и “зло” зависят от него. Ако един ден откриеш, че в теб се таи див звяр, който иска да руши, приеми го и се самоизучи. Не се потискай, просто изследвай движението на ума и тялото.
Ефектът на пеперудата. Веднага започнахме да търсим логически, разумни обяснения за нещата, които се случват около нас. Ами ако същото това човечество научи, че то само си е виновно за всички беди?! Адам и Ева нямат грехове, сами сме сми пожелали световните войни, а ефектът на пеперудата се дължи на една моя депресия. Това плаши. Затова си внушаваме, Съдбата движи всичко, тя е двигателя. Но не истината е в нас.
Колкото повече виждаме и “разбираме”, толкова по-малко знаем. Търсим ли цялото знание, не намираме нищо. Започнем ли да си задаваме все повече въпроси, се оплитаме в лъжи. Трябва да се оставим на течението, защото самите Ние сме течението.
Колкото по-навътре влизаме в себе си, осъзнаваме, че ние сме центъра на всичко. Ние сме това, което искаме, което мислим. И точно това трябва да бъдем. Да се стремим да напишем своята история, да оставим своята следа, да отъпчем високата трева. Да отъпчем пътеката си в живота. Опознаем ли себе си всичко това ще се случи. Трябва да положим старанието и да се поучим от себе си, за да се опознаем.
Заблудата, тази мъгла, която пада понякога в живота ни, трябва да се научим как да я преодоляваме. Ключа към „ дългите фарове” се крие дълбоко в нас. Крие се на място, което трябва да открием. Кой ще ни начертае картата. Разбира се ние сами. А може би ще се появи пеперуда, която ще ни покаже пътя. Каква ще бъде тази пеперуда. Това отново зависи от нас, тя ще бъде творение на нашето въображение, а къде се намира то- в нас.
Трябва да бъдем сами ученици на себе си, за да намерим истината. Тя е в нас.
Лиляна Дерибанова-10a клас