Това е моето градинско охлювче. Почти не го виждам, защото отритнато от цивилизацията, то се показва навън само след дъжд, когато светът изглежда по – красив и във въздуха се усеща магия. Силно мускулесто краче и здрава черупка са неговите приспособления, за да оцелее. Щом някой пристъпи към него, малкото му телце се превива на две и след миг се озовава под неразрушимата черупка. Просто търси начин да се защити, също като мен – актрисата, която живее на сцената чрез вечното представление.
Скрих себе си далеч от хорското око и служих маска, разиграх театър, за да живея. Не го исках, но на това ме научи обществото, в което живеем. Беше нужно, за да бъда приета в средите на цивилизования свят, където е неприемливо да казваш всичко, което мислиш. Така направиха и приятелите, семейството ми и ти - непознатият. Не ви обвинявам, защото обществото е създало неписани правила за успешно съжителство ,към които е препоръчително да се придържаме, ако искаме да не станем плячка на по – силният и усъвършенстван актьор. Цивилизованият човек с добри маниери и образование е ловък в манипулацията, играе зашеметяващо ролята си в постановката „Живот” , защото това е единственият начин хората да съществуваме заедно, обединени в общество , да си бъдем полезни един на друг и да постигаме прогрес.
Не отдавна изпитвах отвращение, че светът е устроен по този начин, че в цивилизования свят няма място за качества като честност и директност. Считат се за проява на лош вкус или най – малкото се гледат с учудване. Така изглеждат взаимоотношенията между хората. И така днес не само се отбраняваме, но и действайки зад маски се изкачваме едно стъпало нагоре. Вече не чувствам нито отвращение, нито съжаление. Това е борба за оцеляване, това е моята среда и аз трябва да приемам животът, който налага.
Замисляли ли сте се какво би станало, ако всеки беше откровен и никога не изричахме лъжи? Страх ме е да си представя, едва ли биха съществували и двама приятели на този свят! Щяхме ли да имаме смелост да се гледаме в очите. Колко грозна може да бъде истината и колко демонични фигури щяха да се покажат иззад ангелските лица! Ах, само ако можеше да е различно! Уви…цивилизацията изисква жертви.
Толкова дълго играя роля, че забравям коя съм в действителност. Изоставих себе си някъде там, в миналото и станах актриса. Обкръжих се от фалш подобен на моето АЗ и от страх да не бъда наранена не намерих случай да си проправя път към себе си. Но това се промени с моето чудато охлювче. То ме научи, че има моменти, в които можеш да си позволиш да излезеш от черупката си. Моменти като този, когато дъждовните капки са измили лицемерието и лъжата и вместо тях са оставили свежест, надежди и бодрост. Да, това е моето градинско охлювче! Почти не го виждам, но то ще се върне при мен в точното време. Сбогом, до следващия път!
Мария Граматикова – 10б клас