Едно действие може да промени посоката. Съдбоносно. За една минута, един поглед, малко движение и край. Всичко е различно. Връщането назад изключено като опция. И заедно с теб си завлякъл и всички твои близки хора.
Библейско проклятие. Разбиваш и създаваш пътища. Колко пъти се е случвало. Да се родиш и вече да знаеш как ще умреш. Да следваш посоки, очертани от друг. Започнати в незнайно за теб време.
Постепенно проглеждаш за тези невидими прегради, изградени около теб. Те не са твои. Ти не ги искаш и не ги разбираш. Енергийни въжета, преминаващи през тялото ти. С невидими краища. Впили са се в теб и смучещи остатъците ти от положителна сила.
Не можеш да се върнеш назад. Те имат своите механизми и те тикат напред. Гордост, срам, вина – оръжия за масово унищожаване. Правиш следващите крачки и затъваш все повече. Оставяш ги да вършеят. Намираш завеса, която слагаш за да не ти се мяркат пред очите.
Но Те са в теб, въпреки, че никой не знае за тях. Дори ти си ги захвърлил в тъмните си кътчета на съзнанието. Не се занимаваш. Страхуваш се и ги мразиш. Но те нямат мира и не им се стои в забрава. Имат си своите спусъци. Чакат търпеливо. За да избухнат когато ги извикаш.
Съдбата може да се яви в тялото на познат човек, но може да прелети покрай теб с лице на непознат. Забиващ, копието си в мислите ти и продължаващ по пътя си. Неразбиращ ролята, която е имал и изиграл. Задействал е бомбата с часовников механизъм.
Обезвреждаш я или избухваш. Разпръснеш ли се на парчета, ще има жертви. Не само ти. А обезвреждането е процес, който взема повече жертви от избухването. Ти се бориш. Те го виждат, защото борещият не се съобразява и не спазва правила. Страдате. Опитват се да ти помогнат. Почти никога не успяват. Това не е тяхната игра.
Попаднали ли сте на бойното поле. Около вас прехвърчат искри, емоции, чувства и енергии. Въжетата се впиват и няма измъкване. Дори да избягаш на другия край на света, те няма да те пуснат. Нужно е време. Страшно много време. И дори оздравяването не е пълно.
Прилича на затворена кутия, която не можеш да изхвърлиш и трябва да носиш постоянно с теб. Там сте заключили вашите демони. Заменили сте ги със състрадание, разбиране, любов, доброта. Изградили сте правилният навик. Контролирате се. Само дето кутията е там, но ключът не е във вас. В изневиделица поредната енергийна нишка ще отключи кутията на пандора.
Може вечно да си останете в режим битка. Да свикнете с куршумите, снарядите и бомбите. Да се примирите с тях. Да ги оставите да се вихрят на воля. Да ги игнорирате и да се правите, че не сте част от тази игра. Да напускате от време на време. Да бягате в убежища и да притичвате бързо през опасните зони.
Но Няма измъкване. И вие го знаете. Останете ли, битката се превръща и във ваша. Търпите ударите. Понасяте ги. Накрая бягате надалече от това гадно място, но белезите остават. Навиците и реакциите също. Задействащи се неподходящо в грешната ситуация.
Военни реакции в мирно време. Още дълго няма да ви пуснат да си тръгнете. Създавате ключ и намирате кутия. Но те пак подават глава през ключалката в трудни времена. Готови отново за завземат властта.
Естествен подбор. Изпитание. Отнемат ни любовта и спокойствието. Търсим и намираме. Търсим грешни неща на грешното място. Битки със себе си. Задействани от някой друг. Успяваш или се проваляш.
Или обратното. Никога не си притежавал . Стремиш се към него. Знаеш какво искаш. Бориш се. Само дето в тази война си придобил военни навици. Любов и война. Нужни са ти противоположни качества. Бориш се за любовта си. Сила се иска. А силата се създава от любовта. Тази на омразата ще убие и любовта.
Чест – Елиф ШаФак