Аз съм българче и в чужбина
искам много да замина;
хубости, блага да видя,
далеч от моята родина.
Аз съм българче. Обичам
в Гърция морето
и турския сериал да гледам
със Козей и със Джемрето.
Chillbox хапвам със наслада
чийтвам рядко с шоколада.
Лейди Гага слушам до забрава.
Густо! Ах, каква забава!
Мексиканче станах вече.
България? Коя е, човече!?
Мексиканец аз да се наричам,
първа радост е за мене!
Ей, ти! Почакай, не бягай! Сега как се чувстваш? Не позна ли себе си? Не се ли засрами поне мъничко? Трудно ти е да го признаеш, но това е първата стъпка.
Ние, българите, отдавна се славим с чуждопоклонничеството си. Чувал ли си за Паисий Хилендарски, за „История славянобългарска”, която той написа преди около три века? Надали! Но как би могъл. Твърде зает си в преследване на чуждото.
Паисий създаде произведение, достойно да се нарече свято. Една история, която утвърждава националната ни идентичност. На пръв поглед скромна книжка, имаща за цел да събуди душите и умовете на глупците по онова време. Безумците, които почитали чуждото, забравили и потъпкали собствените си традиции и дори не познавали корените си. Такива като теб… БЪЛГАРИ!.
Поклащаш глава и свеждаш поглед. Нима те заболя? За това, че имаш благозвучен и богат език и разнообразни изразни възможности, а използваш еднозначните чуждоезикови думички. За това, че замени фолклора с чужди фантасмагории, а ритмичните ни народни песни и танци с безсмислените текстове и еднообразни мелодии на Запада. Ами нашата вековна история? Малко запознат си с нея, а се съмняваш в истинността й! Толкова си продажен, че на драго сърце раздаваш археологичeските останки – единствено доказателство за славното минало. Вместо да се прекланяш пред безбройните ни исторически герои, загиналите за родината, съчиняваш куп лъжи, за да ги осмееш. По-лошото е, че самият ти пръв вярваш в тях.
Глупави човече, ето докъде стига чуждопоклонничеството ти. Но не бъди тъжен – не си сам. Хиляди са такива като теб… БЪЛГАРИ!
Всички страдате от прогресиращ комплекс за малоценност, породен от държавна недостатъчност, взаимно недоверие и хронична продажност. Да не забравяме и робския ти манталитет, който развиваш от седем века насам. За да се убие един народ, трябва да се пречупи духа и волята му. Ти си ги даде сам, дори и без бой.
Това е една малка страна с безброй блага. Тук на почит е чуждото, колкото и нефелно да е то. Родното богатство? Иронизираме го. Поздравления! БЪЛГАРИ!
Надя Манджовска, 10 клас