Архив

Календар

май 2014
П В С Ч П С Н
« апр   юни »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
«  
  »

Бъдеще за нашата земя

Дори когато последното дърво бъде нарязан , когато последната река ще бъде затровена и когато последната риба ще бъде уловена , тогава ще разберем, че парите не могат да се ядат .
Природата е светлина в тъмния тунел , тя е източник на живот, усмивки , късмет. Нейното съществуване е необходимо за здравословно и качествено пребиваване. Но все пак ежедневно ходейки из пътеките на живота , стремајќи към постигане на поставените цели забравяме, че с нашите действия бавно, но сигурно го унищожаваме парчето страна на което сме родени , на което сме израснали и което отстояваме .
Дали един от нас през деня поне една минута започнал да мисли за последствията от своето действие? Дали поне един помислил растенията които също като нас са живи същества , на животните , които ежедневно умират , а преди всичко на бъдещите поколения.
Никой не може да пренебрегне факта, че човек като се развива все по посебично същество , чиито приоритети са лични интереси , а не съдбата на нашата страна , а като идват бъдещите поколения така все повече се вкоренява в нашия манталитет , в нашите твърдолинейни разбирания , че природата винаги безкористно и щедро ще дава без да иска нещо в замяна.
Бъдещето е следващата минута , следващия ден. А ние толкова рядко мислим за нея като каза, че тя е далечна . Живеем и здраво държим конците на настоящето залягате максимално да използваме и унищожим това, което ни държи живи , като не мисля за утрешния ден , който вече почука на вратата.
Всички се опитваме да издигнем екологичното съзнание на едно по-високо ниво , но забравяме, че първо трябва да направим духовна възстановяване на човека и природата в него , да променим неговите егоистични навици и неговите разбирания.
Моето мнение е, че както върви напред технологиите , така хората се губят все повече в този материален свят твърдо убедени , че парите могат да закупят своето здраве , че с действията си могат да докажат себе си като същество , което е изпълнил своите цели. Всички ние заедно, загубихме по този път , който мисля, че ни води към успех , постепенно ни води към погрешно обрат и потъването в морето на болестите и смъртта.
Понякога , преди да заспя Отправям тъжен поглед към цялото човечество и питам: Къде отиваш , човече , го предчувствуваш ли вашата спад в безкрая , твоето морално падане , твоето самоунищожение ? Къде се изгуби парчето човечност във всеки един от нас , къде отиде любовта , близостта , чувството за принадлежност ?
Живеем , а не знаем причината, поради която отстояваме , поддадем нa ревност , завиждаме на материалното богатство не знае , че истинското съкровище носим вътре в душата и че човек не се оценява според своите думи, но според делата си.
Всеки един от нас знае да застане пред тълпата говори за необходимостта от запазване на земята, но нито един не предприема мерки, за да промени начина, по който постепенно , но сигурно убиваме природата при това не се вземат предвид , че с това вършим най-страшното самоубийство.
Парадоксът на нашето време е, че имаме по-големи сгради , но по-малки нерви , широки пътища , но кратки хоризонти . Харчим повече , а имаме по-малко .
Имаме по-големи къщи , малки семейства. Повече удобства – по-малко време. Имаме повече образование , но по-малко разум. Колкото повече знания и по-малко разсъждават. Повече експерти , още повече проблеми. Колкото повече знания в областта на медицината , а все по-малко здраве.
Твърде говорим , твърде малко искаме , многократно мразим . Научихме как да оцеляват , но не и как да живеем.
Добавяме години в живота , но не и живот към годините.
Пишем повече , но научаваме по-малко . Планираме повече , но постигаме по-малко. Научихме как да бързаме , но не и да чакаме. Имаме по-голяма печалба , но и нисък морал. Ние имаме повече храна , а сме все повече неблагодарни . Изграждаме мощни компютри , но говорим все по-малко и по-малко . Стремим към количеството , а забравяме качеството.
Го загадивме въздуха, но още повече загадивме нашата душа.
С всеки наш стъпка постепенно те ??убиваме земьо наша , но все още не сме стигнали до края. Все още имаме време да се променим , да бъдем хора в истинския смисъл на думата , да се опитаме да спасим нашата майка -земя и да се опитаме да оставим нещо на бъдещите поколения , нещо, което няма да изчезнат и ще бъде достойно за възхищение.

Наташа Горичева

Струмица, Р.Македонија

СОУ “Димитар Влахов”- Струмица

Подобни публикации:

май 10th, 2014 | Category: Лично творчество