,, Представете си, че рая не съществува. Лесно е, ако се опитате. Няма ад под нас. Над нас само небе. Представете си, че всички хора живеят живота, така сякаш всеки ден е последен. Представете си как всички хора живеят в мир … „- Джон Ленън
Снощи за първи път се почувствах нейното присъствие до мен. Беше толкова удивително красива и едновременно толкова силна и привлекателна, че не можех … повярвайте … не можех и да не заплача мислейки си, че един ден това ще го няма .
Ще я няма нея.
Планетата Земя. Ще я няма светлината. Ще го няма вятъра. Ще я няма Луната. Ще го няма живота.
Всъщност, ще ме няма мен.
Снощи за първи път след дълго време мислех за смъртта. И се уплаших. Много. Но изведнъж се появи най-добрият ми приятел, вярата, която както винаги създаваше положителните мисли в тялото ми.
Тихо прошепна:,, използвай възможността и живей живота с пълни гърди. Бъди благодарна на всяка въздишка, всяко движение на гърдите, всяка сълза или усмивка. Именно ти бъди тази, която ще засади дървото на промяната. Оставете планетата такава, каквато е, за могат твоите потомци да заплачат както ти го направи, когато ще си помислят, че един ден ще трябва да се разделят от майката природа. “
Човекът цял живот работи, страхува се, спазва морални норми, за да отиде в рая. А не знае, че рая е тук. Сега. Преди нас. Раят е в парковете, в горите, в училищата, в домовете.
Раят е в нас, но ние заслепени от материалните ценности и претенциозното его, не успяваме да живеем, докато сме живи, така че мечтаем за някой друг, измислен живот, измислен свят.
Затварям очите само за миг. И момента отминава. Усмихвам се. Всичко в живота, колкото пъти и да ПОВТАРЯМ, винаги ще бъде ново и уникално.
Уплаших се от моята смърт, но това, което ме унищожи беше мисълта за смъртта на планетата Земя. Смъртта на майката на всички майки, най-прекрасното произведение на изкуството, най-голямата и интересна книга, написана някога.
За съжаление големите екологични кампании са само прегради зад които се крият други големи предприятия.
Хората повече обичат да гледат индийски серии, вместо да отидат на една екологична презентация. Има толкова неинформирани граждани, колкото има капки вода в океана.
Но знам, че на тази планета има същества, достойни да бъдат наречени хора. И че не съм сама. Има ни толкова много, че е невъзможно да не успеем. Няма сила, която да ни спре в постигането на нашата мечта и изпълнението на едно толкова Благородно дело.
Ще Садя дървета винаги когато имам време и възможност. Не само на официалния ден на дървото.
Ще посещавам природата всеки ден. Тя е като старите хора. Умна, но самотна. Има нужда от нашето присъствие. Като мъдра старица, тя мълчи. Но само един поглед е достатъчен, за да каже всичко.
Защо да използвам кола, когато мога да говоря с вятъра, докато ходя на училище? Защо да хвърляме тонове петрол в моретата, когато можем да изхвърлим всичката наша скръб във водата, пълнейки душата си с късмет?
Защо да мразим всичко, себе си, хората, времето, приятелите, когато можем да искаме всичко?
Хората ще бъдат по-щастливи, когато спрат да разделят света на богати и бедни, успешни и неуспешни, на държави и градове, а на чудесни и прекрасни. Всички ние сме братя и сестри, които произхождат от единствената майка – планетата Земя.
Вярвам, че само когато осъзнаем колко животът е ценен и невероятно добър, няма да чувстваме необходимостта от материални неща, които прекъснаха връзката ни с природата и ни накараха да го запалим, почерним собствения си дом, собствените стени. Същите тези, в които като малки тичахме наоколо и истински се радвахме на живота.
На всичко, което е ново. На първия дъжд. На първата пеперуда. На първата паднала звезда.
На нашата планета и е нужно искрено внимание, а не фалшиви листовки, които разпространяваме наоколо, нашето истинско приятелство, а не няколкото дървета, които политиците засаждат само за да ги дадат по телевизията.
Когато си помисля , че малкото, което тя изисква от нас е да оценим нейните качества, да галим тялото и, тихо и нежно, нежно … дори кожата ни да не настръхне, да се задоволим със съвършенството, което в нашите човешки очи не струва нито стотинка.
Има нещо прекрасно в звука на гръмотевиците, в блясъка на Слънцето, в шумоленето на морските вълни. Има нещо за човека непостижимо в изгрева и залеза на Слънцето. Има нещо адски благословено в погледа на дивите животни. В борбеността на лъва. В нежността на сърната.
Има нещо необяснимо изключително в моята планета и ще направя всичко, за да го задържа и предам. Да позволя и дам пространство за развитие, усъвършенстване и въодушевление.
Един слънчев ден костите ми ще станат част от сутрешната прах, който ще гали лицата на хората, докато изпълняват ежедневните си задължения.
Един слънчев ден всички ще бъдем щастливи.
Един слънчев ден, а може би и днес, живота за първи път ще започне.
Мария Йовеска -СОУ ,, Димитар Влахов” – Струмица, Република Македония,
Първо място в категория „ЕСЕ“ в 3 международно състезание по екология в ЗПГ „Земята позната и непозната“