Обичаме състезанията. Те са начин да преборим другите и да изразим себе си. Искаме да покажем на света възможностите си. Готвим се усилено. Стъпка след стъпка. Придирчиви сме. Намираме си малки грешки и ги поправяме. Хрумват ни нови идеи. Приемаме предложения. Страхуваме се от появата пред публика и от журито. Притесняваме се . Всичко свършва. Чакаме награждаването и тайничко се надяваме да сме сред победителите.
Това е хронологията. В общи линии. Би трябвало да е така. Само дето не споменах ролята на учителя в цялата ситуация. Задействал веригата и дал идеята за участие. Направил повечето насоки и промени. И ако не е попаднал на единиците самостоятелни ученици му се налага да полага страхотни усилия за да получи начинанието завършек. Нещата се усложняват когато си имаме работа с непопулярна тема
Сигурно в един момент се пита дали всичко това има смисъл. Защо да се прави нещо, което не идва отвътре. Защо да се правят технически реализации на стандартни идеи. Защо да се занимаваш с всичко това. Защото в един момент превръщаш учениците в едни говорители и изпълнители по задание.
Когато си вътре можеш да отговориш на въпросите, зададени от любопитните. Когато си вътре ще си задаваш въпрос след въпрос. Когато си вътре си личи. Не искаш да излизаш оттам и мислите са в един безкраен цикъл. Когато си вътре нещата се получават и развиват.
Има ли всичко смисъл когато няма страст? Получените знания се забравят. Подредените картинки и изречените думи избледняват без емоционалното проучване с желание. Посочените причини са нищо без предприетите действия. Измъчено създадените проекти с много чужда помощ нямат стойност.
Може би не съм прав. Може би моментите и случките те променят, независимо какви са те. Независимо от това кой е причината за тях. Всяка поява пред публиката е развитие. Всеки обработен детайл от теб е крачка напред. Всяка думичка произнесена извън написаните в листа са си малка победа.
Учителите може да запалят искрата и да покажат правилата.Въпросът е кога трябва да се спре. Приучи някой да разчита на чужда помощ и разруши пътеките към тяхното развитие. Идеята е да покажеш и постепенно да се отдалечиш. И да оставиш вдъхновението да заработи. Който е усетил сладостта от победата няма да спре.