Всеки човек има любима област, било то музика, спорт, литература, мода и други. Всеки човек си има предпочитания. Никой на никого не може да наложи своите вкусове над даден човек, освен ако той самия не иска. Всичко зависи от самия него. Би ли искал да се запалиш по моята област? Бих се радвала да го направиш.
И затова ще те разведа в тази моя област, наречена спорт, или по – точно футбол. Сега сигурно ще ми кажете, че момичетата не могат и не им е разрешено да говорят за футбол. Ще ви отвърна, че лично изживявам всичко, което пиша. Пиша това, което чувствам.
Мислите, че футболът е една тъпа игра, която няма смисъл. Е, грешите. Тя е нещо повече от игра. Стадионът е мой втори дом. Когато стъпя на терена нещо в мен се преобръща, адреналинът се повдига, тези „пеперуди“, които момичета изпитват, когато видят някое момче, започват да бушуват в корема ми. Думите са недостатъчни, за да опишат това чувство, когато стъпя на терена. Футболния екип и бутонките не са просто едни чорапи до коленете, шорти, тениска и обувки, както повечето хора ги наричат. Нещо повече са! Цветовете на отбора, които носиш, са нещо повече от „цветове“. Нещо повече са!
Това не е просто игра, това са емоции и чувства. Тези чувства и емоции не са само викане и крещене, които цялата улица ще чуе. Те са радостта след победата, сълзите от радостта ти, невероятното изригване, изпълнено с радост, когато отборът ти вкара гол. Тъгата, когато отборът ти загуби, сълзите, когато научиш, че някой от отбора е пострадал тежко (в случая говоря за Тито Виланова). Съжалението, когато някой е пропуснал златната възможност да изведе отбора си напред, или да изравни резултата в решаващ мач.
Тези емоции, тези чувства са една малка част от играта, която изисква повече от железни нерви, невероятна физическа подготовка и накрая, но може би най – важното е уважението. Трябва да умееш да уважаваш противниците си.
Футболът е моят живот. Опитах се да се откажа от него, много хора ми казаха „не го прави, защото ще се откажеш от живота“. Благодарение на баща ми не спрях да „живея“. Това е спортът, който играя с удоволствие. За да се запалиш по този спорт трябва да умееш да обичаш. Футболът до някъде си прилича с наркотиците, защото започнеш ли веднъж, няма спиране. Но е коренно различен от тях. Това не е само спорт, това е развлечение, проблясък в трудностите на живота.
За да се запалиш по този спорт, трябва да умееш да губиш и да продължиш напред, защото е лесно да се откажеш след първата загуба. За да се запалиш по тази област е необходимо да можеш да усещаш тази игра, да се наслаждаваш от нея, да можеш да въздъхваш след края на мача, да те кара да настръхваш при химн на Шампионска Лига, Европейско или Световно първенство, или просто от обстановката на стадиона.
Тези чувства можеш да ги изпиташ. Всичко това, което написах може да промени живота ти. Всичко това, което написах за този спорт, можеш да го изпиташ, стига да пожелаеш, стига да имаш желание и хъс. Притежаваш ли дори част от описаното, повярвай ми, ще се запалиш!
Наси Стайкова – бъдеща 8 класничка в ЗПГ