Архив

Календар

юли 2014
П В С Ч П С Н
« юни   авг »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

20 стъпки по пътя на израстването

Самопознанието е първата стъпка, ако искаме да престанем да държим другите да бъдат наблюдатели на живота ни. Това означава да се вгледаме в себе си, да се свържем с това, в което вярваме, което мислим, което чувстваме и което сме, независимо какво би се харесало на другите. Самопознанието означава да започнем от началото и да отговорим на въпросите кой съм, накъде отивам, с кого. Трябва да отговорим на въпросите в този неизменен ред.

Свободата е способността да избираме в рамките на възможното. Трябва да приемем, че в някои ситуации, в които не можем да избираме, всъщност са в резултат на предварителен избор. Решението да не сме зависими означава да направим стъпка към окончателната ни автономия. Решението да бъдем свободни изисква кураж и твърдост за да приемем цената и отговорността, която трябва да се поеме след вземане на всяко решение.

Третата стъпка се състои в откриването на любовта. Не може да има личностна реализация, ако не сме способни да чувстваме, че ни обичат, както и че обичаме някого силно, всеотдайно и безкористно. Любовта е радостта от самото съществуване на любимия човек, обич която продължава дори в разминаванията ни. Любовта е искреното решение да създадем за любимия човек едно толкова широко пространство на свобода, че той да може да избира да прави с живота си, с чувствата си и с тялото си каквото пожелае – дори когато решението му не ни се нрави, дори когато изборът му не включва нас.

Когато знаем кои сме, чувстваме се свободни и сме се научили да се обвързваме с любовта, за да продължим е необходимо да внесем необходимата доза добро настроение в живота си. Не бива да забравяме да се усмихваме дори когато въображаемите заплахи за трудното бъдеще са сякаш все по-близо до нас. Въпреки личните ограничения, които познаваме и признаваме. Доброто настроение, което ни поставя над дребните разочарования и отвъд преходността.

Да слушаме означава да изграждаме бъдещето като откриваме положителните неща в настоящето Без да се оплакваме и разхищаваме енергията си. Когато се съсредоточим върху това, което казва другия, ще получим тази част от информацията, която ни липсва, в нас и в другите.

Разбира се, това е свързано с голяма доза смирение, защото ученето винаги и смирено действие Да знаем това, което знаем, както и да научим всичко, което не знаем, за да се обогатим със знанието на други хора. В началото не вярваме, че истината съществува. Рано или късно откриваме частица от нея и се влюбваме в откритието си. Смятаме, че сме нещо повече от другите и сме носители на единствената истина.

Докато с времето сме принудени да приемем, че други също имат своята истина, увеличавайки списъка с избраниците. Накрая разбираме, че никой не може да притежава истината, приемаме нашите ограничения да имаме достъп само до малка част от нея. Всеки може да достигне, при това само на моменти, до малки отрязъци от нея, до отблясъци от една по-голяма истина, която осветява всички ни.

След като сме работили върху себе си, направили сме стъпки към откриване на нашето смирение и сме взели решение да се надсмеем над недостатъците си и необходимо да извадим едно поведение на заразителна радост. С вътрешна усмивка и положително, безусловно и недвусмислено отношение към ближния. Трудно е да вървим в пълна самота. Никой не вижда хоризонта без да се свърже с любовта на другите, които са край него, никой не побеждава, ако не е обичан.Трябва да се научим да се усмихваме и на тези, които са в гадно настроение.

За да стигнем до целта и да не изгубим посоката, трябва да поставяме важното пред маловажното, да бъдем търпеливи в исканията си и да даваме предимство на значимите пред дребните неща. По пътя е нужно да определяме потребностите се в зависимост от личните ни реалности в момента и да придаваме на нещата полагащото им се значение. Вашият ред в приоритетите трябва да се съобрази с приоритетите на другите.

В трудните моменти на живота ни установяваме колко важно е близкото присъствие на хората, които обичаме и които ни обичат. Подходящи другари по пътя, които сме открили, могли сме да изберем или съдбата ни е отредила. Не бива да пропускаме истинското удоволствие от това да споделим нещата с приятелите си. Никой не стига много далеч без любовта на другите и ако не се е обградил с подходящите хора.

Има една опасност, която често ни дебне, в желанието си да научим нови неща, ние забравяме необходимостта да осъвременяваме онова, което някога сме знаели или умеели. Много неща, които днес са истина, утре няма да бъдат. Има два начина за постигане на креативност, използвайки паметта и рационалността ни да ни подскажат как да действаме, използвайки собствения и чуждия опит, за да достигнем прецизност, която ще ни направи способни да правим по-малко грешки. Или избираме нов, новаторски аспект, с повече грешки, но път забавен, интуитивен и нетрадиционен. Път, които не доближава до решения, които опитът не може.

Настоящето е единственият момент, в който човек може да действа, и че го разбирам и поощрявам желанието му да използва опита и одобрявам факта, че има планове, но това не трябва да пречи да живее закотвен в настоящето. Да се стараем да изживяваме всяка секунда.  И да се осмелим на някои рискове, като ги оценяваме преди това. Реалността на живота не винаги е справедлива, но това не бива да ни обезсърчава.

Винаги, когато поемаме по дълъг път, преживяваме трудни моменти, макар че наградата накрая е приятна и желана. Озоваваме се в ситуации, в които всичко сякаш става все по-непосилно. Тогава през ума ни минава изкусителната мисъл да останем на мястото, до което сме стигнали, и да забравим за целта. В такива моменти се замисляме и осъзнаваме, че има багаж, който ни пречи да продължим напред. Неща, които носим със себе си, защото ни се е струвало твърде много за да се сдобием с тях или просто за всеки случай. Излишен баласт, безсмислено бреме, ненужен товар.

Да се научим да преговаряме означава да можем да се отказваме от част от онова, което желаем Личното израстване е най-значимото постижение в живота ни.  Това става чрез ежедневния опит и грешките.Дори да сгрешим, стореното ще е от полза. В житейския път много пъти стигаме до мъртви точки, места от които няма връщане, ситуации до които ни е довела непоправима грешка. Решението е да започнем отново, не повторно, като извлечем наученото от грешките и извървения път. Да се върнем на мястото, където сме били, знаейки, че то няма да е същото, както и ние няма да сме.

Така всеки ден се опознавате все повече и повече, воювате за своята независимост, отдали сте се на най-красивата любов, надсмивате се над недостатъците си, умеете да слушате активно, да учите със смирение, да организирате времето си, уважавате чуждото, да сте по-сърдечни, предлагате по привлекателен начин, това което сте.

Започнали сте да променяте някои неща, които сте знаели и сте ги осъвременили по креативен начин, вървите заедно с другите нагоре, възползвайки се всеки ден от живота. Без пристрастяване и ограничаване, с обмислени рискове, учейки се от грешките и провалите си. И накрая не се страхувате да започнете всичко отново и следвайки най-решителната стъпка – да се научим да вярваме в крайния резултат и нашите умения, заложби и възможности. Да приемем факта, че всяко нещо се случва с наше участие. Резултатът ще бъде онзи, който сме предвидили и желали. Вярата възвръща силата.

20 стъпки по пътя на израстването – Х.Букай

Подобни публикации: