Всеки път, когато възприемаме околните като потенциални нападатели, ние си напомняме, че съществува и друга гледна точка. Съществуват два вида емоции – любов и страх. Като помислим за това, сами можем да изберем дали да възприемем човека, който ни напада, като изпълнен със страх, отправящ зов за помощ, зов за любов.
Каква е първата ни реакция, когато усетите, че някой ви напада. Повечето от нас тутакси започват да се защитават или търсят начин да нападнат в отговор. По този начин се започва играта нападение- отбрана. Ако решим да възприемем човека срещу нас не като нападател, а като човек, изпълнен със страх, сърцето ни се изпълва със състрадание и ние можем да отвърнем на този човек с обич.
Много често гневът, ревността, потиснатостта и враждебността ни се струват съвсем различни чувства. А всъщност това са проявления на страха. Когато ги възприемем по този начин, отношението ни към човека срещу нас напълно се променя. Можем свободно да изберем да реагираме изпълнени с любов спрямо деяние или постъпка, които първоначално сме възприели като нападение. А това визуализирано означава – помогнете ми.
Нека започваме всеки ден със спокойствие и искреното намерение да не обвиняваме другите, нито да търсим недостатъците им. Тогава ще бъдем в състояние да създаваме позитивни връзки, изпълнени с любов. Как може да имаме изпълнени с обич взаимоотношения, когато съзнанието ни е обсебено от негативни мисли. В голяма част от времето си умът ни изглежда объркан, обременен, увлечен в противоречия, враждебен, хванат като в капан.
Как може да прекратим битката и да си осигурим душевно спокойствие ? Като помним, че можем да бъдем наистина в безопасност, когато се отърсим от всякакви нападателни и защитни мисли. Като изслушваме с нежна и търпелива енергия, която казва, че имате всичкото време на света, за да те изслушам. Дайте им необходимото време и пространство за да бъдат чути, време за емоциите, които те имат нужда да изразят. Имайте за цел във всяко взаимоотношение идеята за приобщаването, а не разделянето.
Да се отдадем, да се посветим на нещо, означава да се обвържем на основата на доверието с друг човек или други хора, с дадена кауза, идеал или цел. Това означава човек да даде нещо от себе си, да даде клетва на някой и нещо. Означава да отделиш от времето, енергията, таланта и емоциите си за определен човек или определено нещо. Напълно доброволен акт, за разлика от друг вид обвързване. При отдадеността условия не съществуват. Трябва да се отървем от всички сценарии, предубеждения, очаквания и стремеж към контрол.
За основно правило трябва да служи твърдението, че когато се чувстваме нещастни, значи сме избрали погрешна цел. Когато вярваме на егото, че щастието е сдобиване с неща. Щастието е решение и вътрешен избор и не трябва да има нищо общо със събитията от външния свят. Даряването на обич е най-сигурния начин за постигане на щастие. Ние изграждаме доверието си върху онези истини, които са вечни, върху духовното, а не на нещо, което трябва да направите за да получите доверие и любов. Освободете се от негативните възприятия от миналото и проектирането на собствените си чувства на самосъмнение.
Простете на себе си. Променете себе си и се избавете от илюзиите си и разберете, че всичко е отражение на вашия вътрешен свят. А той може да се замени със създадена позитивна реалност. Възприемайте всичко като възможност за израстване. Използвайте принципите на даряването, свързването и прошката.
Престанете да проектирате вътрешните си конфликти върху външния свят и се освободете от този затвор. В отказа да простиш са корените на нашето страдание.Вижте безпокойството по различен начин, напомнете си, че единствено собствените мисли могат да ви наранят. Възприятията са отражение на собствените мисли и чувства.
Спокойствието идва когато престанем да имаме за цел да променяме другите, да ги съдим и обвиняваме. Приобщавайте се чрез единство на сърцата и чувството на единение от споделената духовна реалност. Приемете, че ние действително вършим най-доброто, което умеем. Въпросът е как мога да бъда полезен на другите.