Появи се конкурс. Опитахме се да участваме. Оказа се, че не можем. Били сме в друга сфера. И тогава се намери човек, който ни пренасочи. Всъщност, това взимане присърце на възможностите ни доведе до този нов шанс.
Никой не си представяше какво предстои. Някои от нас бяха песимистично настроени. Другите по-упоритите започнаха да работят и да попълват и нагласят нужните документи. Те бяха и най-заинтересованите. Искаха да променят средата, в която работят и нямаха намерение да се отказват.
Пътят от идеята до реализацията е огромен. Много срещи. Дизайнерски проекти. Спазване на всякакви изисквания. Какво може да се купува, използва и какво не може. Какво трябва да съдържа една учебна стая по изискванията на фондацията. Инсталации, електричество, пожарни, бояджийски. Изисквания за щори, огради, мултимедии, лаптопи. Изисквания за всичко.
Сумата постепенно набъбваше. Контролът си е контрол и в постоянното движение и промяна стават част от проекта. Включително и идеята с какво ще се занимава центърът. Земеделие, практика на ученици, различни семинари и инициативи в продължение на 4 години. Взаимодействие с организации, хора, ученици и други центрове в Сандански.
Забравих да спомена и за 2 летни месеца за практическа реализация. С бързането и с промените. С промените и изпуснатите неща. С официалното откриване и многото гости. И ефективната реклама, създадена за училището чрез това мащабно обновяване.
Успяхме да ги впечатлим и ни одобриха. Сумата от 150000 лева коренно промени атмосферата в обучението на няколко професии в училището. Повече възможности и интерактивност допълнена с повече домашна атмосфера и разчупеност. Учителите си заслужиха тази атмосфера. Ще я заслужат и с много труд в реализацията на всички предстоящи събития.
Проект Център за кариерно развитие и гражданско образование „Америка за България“