Страдание. Изкушение. Навсякъде. Изпитания. Търпиш и се сражаваш. Бягаш и се криеш. Трупаш сили. И вяра. Надяваш се да те подмине. Изгаряш. И осъзнаваш, че спасение няма. Няма друг път. Минаваш оттук. Потъваш дълбоко. И страдаш.
Всеки има своята тайна. Тя го преследва. Няма измъкване. Незаконна мисъл. Извън правилата. Желание. Неосъществимо. И затова така търсено. Плътски нереално. Бягаш и се връщаш. Докосваш го. Изпиваш го с очи. Крадеш го в малки частички и го колекционираш. Залъгваш се . Покриваш го с невинно було. Бягаш от истината.
Всеки има своето тайно проклятие. Не е успял да се справи с него. Допуснал го е . Вкусил е от блаженството. От силата му. Нарушил е написаното в книгата. И е облякъл дрехата на вината. Започнал е пътят на изкуплението. Както всеки на тази земя. Греховете се заплащат. С болка и страдание. Докоснеш ли се прекалено до божествената същност. Тогава си способен и да потъваш в адските дълбини.
Ти решаваш какво да правиш с греха си. Няма извинение. Когато сам си разбрал падението си. Болезнено и нетърпимо. Болка, от която не можеш да избягаш. Можеш да изгониш мисълта, но тя ще се връща още по-силна. Решаваш, че отричайки се от себе си ще изгониш и огнените думи. Отдаваш се на другите и даряваш минутите и пространството си за тях. Създаваш нови светове, но прехвърляш и огъня си в тях.
Прошката. Трудна дума. Невъзможно състояние. Прости на себе си. Кой може да го направи. Строг съдник. Вярата никога няма да бъде оставена на мира. Плътта е така изкушаваща. Тръгнеш ли веднъж по наклонената спирала, може и да не е възможно да спреш и да се върнеш. В един момент пропускаме съпротивата и се отдаваме. Заложено е в нас. Ген на греха. Божествена хромозома.
Любовта и сливането ни спасява от дълбините на вината. Сливаме се. Търсим тази цялост. Самотата ни облива в мрак. Самотата ни убива и връща гризящите ни мисли. Сливането ги неутрализира. Анихилира. Изпраща на дъното. Води до самозабрава. Страх ни е да останем в тъмното с огъня и лудостта. Като два отделени свята. Части запълващи празнините. Защо ли искаме да ги запълваме, след като те са нашето ядрено гориво, тласкащо ни напред.
Няма спасение. Търсим и се мятаме в неизвестното. В ужасните си мисли. Действаме за да не мислим. Горделиво се затваряме в миниатюрните си светове. Изградени от нас. За нас. Пазим ги. Не допускаме никой там. Мислим си, че ще видят страшна гледка и ще потънем в техните укори. Страхуваме се от тези, които се страхуват в не по-малка степен от нас.
Взаимни страхове. В малките ни затвори наказваме постоянно душите си. Крием ги от другите . Не прощаваме провалите на себе си. Прехвърляме бедите си върху другите и им се сърдим. Заканваме им се , че няма да им простим никога. На кой няма да простим. На себе си. Само когато отдадем себе си. Зарежем гордостта си и се разкрием напълно ще можем и да простим. Само когато изрежем всичко това и го изхвърлим в бездната. Няма нужда да насочваме непрекъснато поглед натам.
Бориш се и не винаги успяваш. После се наказваш и отричаш от себе си. Опитваш да замъглиш вината, но не винаги се получава. Наказваш се и търсиш болката. Притъпяваш желания и емоции. А се връщат мислите и картините. И боли още повече. Контролираш все повече. Ограничаваш се. Налагаш си да вървиш в правилната посока. Страхуваш се какво ще направиш, ако пуснеш юздите и оставиш течението да те повлече. Енергия, раздавана с огромни шепи навън, за да не изригне вътре в теб.
Да го искаш и да се откажеш. Да вкусваш и да викаш картини в мозъка си. Всяка молекула на тялото ти да го желае. Цялото проклятие на изпитаното. Когато си преживял нещо и трябва да спреш. Когато си усилил желанието на N степен, а се налага да бягаш. Съзнателно. Да жертваш своето добруване, защото знаеш, че ще вкараш в тъмнината други хора.
Да преодоляваш страховете си. Когато над теб постоянно изникват чудовища. Да го направиш и да се бориш, когато си на ръба да се откажеш. Когато си най-слаб и безпомощен. Когато са те захапали и отхапват месата ти. Когато всяка част от тялото ти трепери и се парализира от мислите за края. Да направиш последен опит, въпреки всичко това. Странно състояние на безпомощност и безумна смелост, където бариерите изчезват и логиката се замества от вярата и надеждата за чудо.
Сигурно това е изходът. Да загубиш всичко и да останеш сам. В тъмнината на хаоса. С крещящо съзнание за това какво предстои. Блъскан от съдбата и подхвърлян като сламка. Състояние на смирение. И на възвърната и безрезервна вяра. Свят на изкушения. И на преминати граници. Оттам няма връщане. Искаме да сме там, но не сме готови. Никой не е готов. Готовност се създава, не се придобива. Тъмнината се увеличава и се нуждаем от повече светлина и любов. За това и се обръщаме навън и я търсим в другите.
Мисли предизвикани от една книга – Кървавото евангелие -Джеймс Ролинс