Регистрация. Притеснение. Дни, изпълнени с нетърпение и очакване. Телефонът звъни. Вдигам и отсреща гласът казва: „Джесика-Александра, Вие сте избрана за инициативата „Мениджър за един ден“ от Администрацията на президента!”. Радост, сълзи от радост се стичат по лицето ми.
Много развълнувана, нетърпелива и леко притеснена, аз стъпих на „Дондуков” 2! С голяма усмивка влязох в Президентството на Република България, където много приятелски настроени хора отвориха врати за нас. С удоволствие служителите на Президентството разведоха нас- своите мениджъри за един ден, разказаха ни историята на сградата и ни показаха по-големите зали, като една от тях бе Гербовата. Това е залата, в която се състоят официалните церемонии. Залата, в която влизат само президенти, посланици, генерали. По телевизията ние виждаме г-н Росен Плевнелиев именно от тази зала. Настъпи срещата, за която всички ние- седем президенти, бяхме тук и мечтаехме за нея- срещата с върховния главнокомандващ. Той ни прие много топло в своя кабинет и се ръкува с всеки един. Разбира се, медиите бяха тук. Чувствах се звезда, снимана от всяка страна. След това разговаряхме всички заедно на много и различни теми, но свързани с България. Всеки от нас зададе своя въпрос и получи откровен отговор от г-н Плевнелиев. Той ни разказа и какво е да си президент. До момента, в който не знаех отговора на този въпрос, аз си мислех, че това е много лесно, и човекът, заемащ подобна позиция, не прави нищо и че цялата работа се върши от хората, стоящи на по-ниски постове от неговия. Но след това осъзнах, че задълженията и задачите му са много и трудни, а решенията, които взема, са изключително важни, защото всички знаем, че зад него стои цял един народ. Водихме много оживен разговор, а след това обядвахме в стола на Президентството, където ни очакваха главните секретари и съветниците. След обяда всеки от нас зае своята позиция. Макар за кратко, само за ден, аз бях Съветник по правни въпроси на Президента на Републиката и заех работно място на Наталия Киселова, която ми показа кабинета си, разказа ми как протича един неин работен ден, а аз написах първия си Указ. Времето минаваше неусетно и настъпи моментът за връчване на сертификатите, което се състоя в Гербовата зала по най-официалния начин. Сертификатите ни бяха връчени лично от
г-н Плевнелиев. Ние бяхме истински късметлии, защото присъствахме на церемонията, на която Президентът и върховен главнокомандващ въоръжени сили Росен Плевнелиев, удостои с висше офицерско звание военнослужещи от Българската армия, която започна с Химна на Републиката, на живо изсвирен, а гвардейците вече бяха заели своите места. На церемонията се запознахме с министъра и заместник-министъра на отбраната. Денят, в който бяхме президенти, изтече много бързо и си взехме довиждане с г-н Плевнелиев, който отдели от личното си време специално за нас. Той е много положително мислещ човек и бе изключително приятелски настроен към всеки един от своите мениджъри. Изпрати ни с усмивка и с думите: „Аз съм зад Вас, аз съм с младежта!”. След това се върнахме в хотел „Шератон”, където се състоя откриването и закриването на инициативата „Мениджър за един ден“. А ние- президентите за един ден, спечелихме фотоконкурса „Селфито е отживелица” с близо 300 харесвания.
Денят за мен бе изключително важен и със сигурност ще го запомня завинаги- денят, в който аз бях Президент! Ден, изпълнен с хиляди емоции- притеснение, нетърпеливост, очакване, вълнение, радост, щастие, гордост! Ден, в който аз дадох всичко от себе си и се постарах да взема максимума! Едно красиво изживяване! Едно незабравимо приключение! Една сбъдната мечта!
Джесика-Александра Туджарова, 11а клас, професия „Икономист“ в ЗПГ