Десет часа пътуване в празен автобус. И на отиване и на връщане. Така започна и завърши пътуването ни до столицата на демокрацията. С липса на ток и чакане на границата. Тесни проломи и планински склонове. Море и най-дългият остров, който съм виждал. Временни задължителни спирания. Платени магистрали, заплащани на определено преминато разстояние. Посещения на тоалетни и хапвания на крак. Времето тече в слушане на музика, четене на книги и разговори. По тъмно сме в най-големия гръцки град. Твърдят, че там живеят над 6 милиона гърци.
С няколко прехвърляния в метрото и малко търсене намираме хотелът ни. Отзивите в букинг системите за него не се оправдават и условията са нормални. Оставяме багажите и се впускаме в програмата, създадена от нашите домакини. Дават ни седмични билетчета за метрото, които чекираме в наличните автомати. 10 евро за всички линии, едно от благата за бедния гръцки народ. Официално посрещане в ресторант, до който стигаме след 15 минути ходене от спирката на метрото.
Нашите ученици все още са с куфарите си и след вечерята ще си тръгнат със своите приемни семейства. Такива са правилата, въпрос на размяна на ученици в реална среда. Идеята е да се впишеш и да попиеш в атмосферата на чуждата култура. Да я опознаеш от първо лице в приятелското семейство на ученик от съответната държава. Да придобиеш частица самостоятелност и доза самочувствие. Участие на 10 държави и 6 визити, като при отделните пътувания сменяме децата и част от учителите. За да е още по-интересно не е сигурно кой ще пътува и това се определя в процеса на работа и според заслугите.
Вече всички са в ресторанта, защото са пристигнали преди нас. Заведението е малко, но храната е обилна. Това ще го разбираме всяка вечер. Гърците са големи чревоугодници / под чертата разбрахме, че италианците успешно ги конкурират/ . Участниците в проекта се познават и прегръдките и усмивките са неизменна част от тази първа среща. Изчакваме напускането и на последният член от ученическата група. Изглеждат ми малко притеснени, защото им предстои преживяване в непозната атмосфера и непознати хора. Затова и емоциите са на лицата им.
Не устояхме на изкушението и след вечерята се разходихме по тъмните улички, въпреки, че ни бяха предупредили, че централната част на Атина е бедняшки квартал. Достигнахме затвореният център със старинни ценности и се насладихме на светещият Акропол. Минахме по-празните улички и заобикаляхме временните картонени къщи на изпаднали в немилост хора. Преминахме през панорамни улички с много заведения, прибирайки се в нашия хотел.
Програмата на следващия ден е ясна и след закуската цялата група тръгва по-познатия маршрут до ресторанта и след това продължихме в квартал Калитея. Тясна уличка и широка пешеходна алея по средата. Следват други, които са обсипани с портокалови, лимонови и мандаринови дръвчета. Странно е за нас българите да видим тези дръвчета в диво състояние, използвани за украса. Училището ни посреща след приятната разходка. Всички училища си приличат, разликите зависят от техните стопани. Нашите ученици са вече там и веднага си проличава, че притесненията са изчезнали и всички са в добро настроение.
Домакините са подготвили програма и нашите малки гръцки приятели ни изнасят музикален спектакъл. Връщат ни в древна Елада и ни показват елементи от културата си. Гости и домакини поиграха гръцки танци и допълниха веселото настроение. Програмата завърши и започна сериозната част в официалната представителна зала. Срещите по проекти във всяка държава си имат определена тема и участниците в проекта, учители и ученици се готвят усилено за този ден. В Гърция задачата бе да се направи интерпретация на няколко картини на известни художници. Имаше разнообразни идеи във вид на презентации, видеоклипове и драматизации на живо. Нашите идеи бяха представени в писмен вид и в 8 разкази, които показваха въображението на нашите ученици.
Програмата продължи отделно за ученици и учители. Ние се разходихме в същата тази централна част, през улици със старинни къщи и многобройни магазини за сувенири.Бяхме направили бърза познавателна обиколка веднага след частта в училището, но сега установихме, че не е лесно да се ориентираш без екскурзовод. Посетихме голяма църква и се насочихме към главната търговска улица. Преминахме бързо по нея и достигнахме парламента с официалната гвардейска рота в традиционни носии. Обиколката завърши с няколко опасни преминавания на булеварди с натоварен трафик. Светофарите определено работеха в полза на автомобилите. Насочихме се към автобусната спирка и потеглихме с претъпкан автобус.
Нашите домакини всяка вечер избираха нов ресторант, отдалечен на значително разстояние от нашата постоянна дестинация. За незапознатите с традициите в гръцките заведения ще обрисувам картинката – започва се с вино и салата, парченца сирене, следват предястия пълнени със зеленчуци и порция наденички на скара, основните ястия са разнообразни видове меса, затова за десерта почти не остава място. За 15-20 евро ви предоставят огромно количество, което остава по масите и не е възможно да бъде изядено плюс неограничено количество питиета.Гарантирам ви, че само 4 дни на подобен режим и ще качите поне килограм в теглото ви.
Прибирането започна в късните часове и липсата на градски транспорт бе заменено от домакините ни с таксита. Установихме, че в Атина те са по-евтини от българските, и 7 евро бяха достатъчни за обратният ни път. Същата процедура се повтори в следващите дни, когато пак се наложи да използваме таксита. Опитахме се да хванем метрото, но изпуснахме последната мотриса. Така се указахме в непознат квартал, в 1 часа след полунощ. Заваля дъжд и започнахме да търсим такси. Намерихме го и пътувайки зачакахме огромните суми за този нощен превоз. Атинските таксите са оборудвани с GPS, но и той не успя да помогне на водача му. Накрая с малка консултация , той ни доведе до хотела и ни взе само 5 евро.
Четвъртък беше ден за културен туризъм и след пътуване с метро и нова разходка по улиците посетихме националният музей. Много статуи и древни камъни, събрани на едно място. Някой беше казал, че гърците продават камъни на туристите и сега установихме, че е прав. Имат наситена древна история и се възползват от нея. Само дето препускането от зала в зала не допринася за пълноценното изучаване на артефактите. Голямо впечатление ни направи това как гърците водят малките деца в музея и им дават билетче, с което сами да се таксуват. Обучение на място, практически уроци и преподаване на любов към родината. По-време на пребиваването ни в тяхното училище видяхме с каква отдаденост се отнасят към обучението. Статиите и коридорите им са препълнени с проекти, рисунки и други предмети, които допълват атмосферата. Децата се чувстват като у дома си. Няма ги монотонните уроци и учене на ненужни теоретични знания. Всичко е насочено към практиката.
След това се насладихме на екскурзия с влакче по централните улици. Сред натовареното движение и стотиците мотори покрай нас. Гърците са моторизирана нация. Толкова много графити. Гърция е държавата на графитите. Има ги на почти всяка сграда в центъра. Видяхме центъра на Атина в движение. Според мен не са особено впечатляващи, но разходката е вълнуваща. Обядът беше на крак, за разлика от обедите в училище от другите два дни. Гръцките дюнери са за предпочитане спрямо турските, а гръцкото пастицио, вариант на мусака с макарони е вкусно.
Обиколката завърши с изкачване на Акропола. Бързо изкачване и се озовахме на висок хълм, оттам се доближихме до Партенона. Вечно ремонтираният храм. Отвсякъде се открива приказна гледка към столицата. Старият център с неговите покриви. Морето и квартал Пирея в далечината. И цялата многомилионна столица. Красиво и ветровито е. Да ви кажа за новата мода на селфиране с дълга пръчка, на която е закачен телефонът. Какво ли не измислят за да печелят пари хората. Наблизо е новият музей на Акропола. Съвременна сграда, в която не позволяват да се снима. Отново камъни, според мен с доста възстановки. С прозрачен под на последния етаж, където има видео зала. Напрегнатият ден завърши с вечеря в изискан ресторант. Малко непрактично след огромната обиколка и невъзможността да минем през хотела за да си сменим дрехите.
Последният ден беше за презентирането на Италия и Гърция и за консултации, свързани с реализацията на нови проекти. Домакините с тяхната драматизация, създавана в продължение на 5 месеца ни впечатлиха. Проектът може би ще продължи под друго име, а приемащите страни ще бъдат тези, които не са го правили досега. Ние свободните се разходихме в квартала и кварталните магазини, имаше евтини неща, но нямаше време за шопинг. В един от дните посетихме кметството на Калитея. Отправихме въпросите си към зам.кмета по образованието. Той отговаряше на въпросите ни на гръцки, въпреки, че знаеше перфектно английски. Отново проява на правила и национализъм в действие.
След обяда се възползвахме пълноценно от свободното време и обиколихме магазините за сувенири. Попаднахме на улицата мечта, в която и да не си решил да купуваш, няма начин нещо да не те изкуши. Прощалната вечеря в поредният далечен ресторант.Беше време за размяна на подаръци, за малка веселба и приповдигнати думи. Домакините през всичките дни бяха изградили стройна организация. Разбери и опознай, за да приемеш. Колегите от Гърция се раздадоха докрай и заслужиха нашите аплодисменти. Най-важната цел на тези проекти- запознаване с нови култури и нови хора бе изпълнена блестящо.
Ако трябва да обобщя тези 4 дни в Атина, ще споделя, че няма как да се насладите пълноценно на подобни преживявания когато сте част от програма. Когато всичко е разграфено до минути и трябва да се бърза до следващата запланувана точка. Може би няма нужда от такава наситеност. Атина ми изглежда с една идея изостанала в темата приятелски туризъм, спрямо Истанбул, но това са само 4 дни и участие в чужд план. Получи се добро въведение в темата, което всеки може да продължи самостоятелно.
П.П. Дейностите се финансират по линия на училищни партньорства, секторна програма Коменски към програма „Учене през целия живот“. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който представената информация може да бъде използвана.