Архив

Календар

март 2015
П В С Ч П С Н
« фев   апр »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Пътепис от родината на древната демокрация

Десет часа пътуване в празен автобус. И на отиване и на връщане. Така започна и завърши пътуването ни до столицата на демокрацията. С липса на ток и чакане на границата. Тесни проломи и планински склонове. Море и най-дългият остров, който съм виждал. Временни задължителни спирания. Платени магистрали, заплащани на определено преминато разстояние.  Посещения на тоалетни и хапвания на крак. Времето тече в слушане на музика, четене на книги и разговори. По тъмно сме в най-големия гръцки град. Твърдят, че там живеят над 6 милиона гърци.

С няколко прехвърляния в метрото и малко търсене намираме хотелът ни. Отзивите в букинг системите за него не се оправдават и условията са нормални. Оставяме багажите и се впускаме в програмата, създадена от нашите домакини. Дават ни седмични билетчета за метрото, които чекираме в наличните автомати. 10 евро за всички линии, едно от благата за бедния гръцки народ. Официално посрещане в ресторант, до който стигаме след 15 минути ходене от спирката на метрото.

Нашите ученици все още са с куфарите си и след вечерята ще си тръгнат със своите приемни семейства. Такива са правилата, въпрос на размяна на ученици в реална среда. Идеята е да се впишеш и да попиеш в атмосферата на чуждата култура. Да я опознаеш от първо лице в приятелското семейство на ученик от съответната държава.  Да придобиеш частица самостоятелност и доза самочувствие. Участие на 10 държави и 6 визити, като при отделните пътувания сменяме децата и част от учителите. За да е още по-интересно не е сигурно кой ще пътува и това се определя в процеса на работа и според заслугите.

Вече всички са в ресторанта, защото са пристигнали преди нас. Заведението е малко, но храната е обилна. Това ще го разбираме всяка вечер. Гърците са големи чревоугодници / под чертата разбрахме, че италианците успешно ги конкурират/ . Участниците в проекта се познават и прегръдките и усмивките са неизменна част от тази първа среща. Изчакваме напускането и на последният член от ученическата група. Изглеждат ми малко притеснени, защото им предстои преживяване в непозната атмосфера и непознати хора. Затова и емоциите са на лицата им.

Не устояхме на изкушението и след вечерята се разходихме по тъмните улички, въпреки, че ни бяха предупредили, че централната част на Атина е бедняшки квартал. Достигнахме затвореният център със старинни ценности и се насладихме на светещият Акропол. Минахме по-празните улички и заобикаляхме временните картонени къщи на изпаднали в немилост хора. Преминахме  през панорамни улички с много заведения, прибирайки се в нашия хотел.

Програмата на следващия ден е ясна и след закуската цялата група тръгва по-познатия маршрут  до ресторанта и след това продължихме в квартал Калитея. Тясна уличка и широка пешеходна алея по средата. Следват други, които са обсипани с портокалови, лимонови и мандаринови дръвчета. Странно е за нас българите да видим тези дръвчета в диво състояние, използвани за украса. Училището ни посреща след приятната разходка. Всички училища си приличат, разликите зависят от техните стопани. Нашите ученици са вече там и веднага си проличава, че  притесненията са изчезнали и всички са в добро настроение.

Домакините са подготвили програма и нашите малки гръцки приятели ни изнасят музикален спектакъл. Връщат ни в древна Елада и ни показват елементи от културата си. Гости и домакини поиграха гръцки танци и допълниха веселото настроение. Програмата завърши и започна сериозната част в официалната представителна зала. Срещите по проекти във всяка държава си имат определена тема и участниците в проекта, учители и ученици се готвят усилено за този ден. В Гърция задачата бе да се направи интерпретация на няколко картини на известни художници. Имаше разнообразни идеи във вид на презентации, видеоклипове и драматизации на живо. Нашите идеи бяха представени в писмен вид и в 8 разкази, които показваха въображението на нашите ученици.

Програмата продължи отделно за ученици и учители. Ние се разходихме в същата тази централна част, през улици със старинни къщи и многобройни магазини за сувенири.Бяхме направили бърза познавателна обиколка веднага след частта в училището, но сега установихме, че не е лесно да се ориентираш без екскурзовод. Посетихме голяма църква и се насочихме към главната търговска улица. Преминахме бързо по нея и достигнахме парламента с официалната гвардейска рота в традиционни носии. Обиколката завърши с няколко опасни преминавания на булеварди с натоварен трафик. Светофарите определено работеха в полза на автомобилите.  Насочихме се към автобусната спирка и потеглихме с претъпкан автобус.

Нашите домакини всяка вечер избираха нов ресторант, отдалечен на значително разстояние от нашата постоянна дестинация. За незапознатите с традициите в гръцките заведения ще обрисувам картинката – започва се с вино и салата, парченца сирене, следват предястия пълнени със зеленчуци и порция наденички на скара, основните ястия са  разнообразни видове меса, затова за десерта почти не остава място. За 15-20 евро ви предоставят огромно количество, което остава по масите и не е възможно да бъде изядено плюс неограничено количество питиета.Гарантирам ви, че само 4 дни на подобен режим  и ще качите поне килограм в теглото ви.

Прибирането започна в късните часове и липсата на градски транспорт бе заменено от домакините ни с таксита. Установихме, че в Атина те са по-евтини от българските, и 7 евро бяха достатъчни за обратният ни път. Същата процедура се повтори  в следващите дни, когато пак се наложи да използваме таксита. Опитахме се да хванем метрото, но изпуснахме последната мотриса. Така се указахме в непознат квартал, в 1 часа след полунощ. Заваля дъжд и започнахме да търсим такси. Намерихме го и пътувайки зачакахме огромните суми за този нощен превоз. Атинските таксите са оборудвани с GPS, но и той не успя да помогне на водача му. Накрая с малка консултация , той ни доведе до хотела и ни взе само 5 евро.

Четвъртък беше ден за културен туризъм и след пътуване с метро и нова разходка по улиците посетихме националният музей. Много статуи и древни камъни, събрани на едно място. Някой беше казал, че гърците продават камъни на туристите и сега установихме, че е прав. Имат наситена древна история и се възползват от нея. Само дето препускането от зала в зала не допринася за пълноценното изучаване на артефактите. Голямо впечатление ни направи това как гърците водят малките деца в музея и им дават билетче, с което сами да се таксуват. Обучение на място, практически уроци и преподаване на любов към родината. По-време на пребиваването ни в тяхното училище видяхме с каква отдаденост се отнасят към обучението. Статиите и коридорите им са препълнени с проекти, рисунки и други предмети, които допълват атмосферата. Децата се чувстват като у дома си. Няма ги монотонните уроци и учене на ненужни теоретични знания. Всичко е насочено към практиката.

След това се насладихме на екскурзия с влакче по централните улици. Сред натовареното движение и стотиците мотори покрай нас. Гърците са моторизирана нация. Толкова много графити. Гърция е държавата на графитите. Има ги на почти всяка сграда в центъра. Видяхме центъра на Атина в движение. Според мен не са особено впечатляващи, но разходката е вълнуваща. Обядът беше на крак, за разлика от обедите в училище от другите два дни. Гръцките дюнери са за предпочитане спрямо турските, а гръцкото пастицио, вариант на мусака с макарони е вкусно.

Обиколката завърши с изкачване на Акропола. Бързо изкачване и се озовахме на висок хълм, оттам се доближихме до Партенона. Вечно ремонтираният храм. Отвсякъде се открива приказна гледка към столицата. Старият център с неговите покриви. Морето и квартал Пирея в далечината. И цялата многомилионна столица. Красиво и ветровито е. Да ви кажа за новата мода на селфиране с дълга пръчка, на която е закачен телефонът. Какво ли не измислят за да печелят пари хората. Наблизо е новият музей на Акропола. Съвременна сграда, в която не позволяват да се снима. Отново камъни, според мен с доста възстановки. С прозрачен под на последния етаж, където има видео зала.  Напрегнатият ден завърши с вечеря в изискан ресторант. Малко непрактично след огромната обиколка и невъзможността да минем през хотела за да си сменим дрехите.

Последният ден беше за презентирането на Италия и Гърция и за консултации, свързани с реализацията на нови проекти. Домакините с тяхната драматизация, създавана в продължение на 5 месеца ни впечатлиха. Проектът може би ще продължи под друго име, а приемащите страни ще бъдат тези, които не са го правили досега. Ние свободните се разходихме в квартала и кварталните магазини, имаше евтини неща, но нямаше време за шопинг. В един от дните посетихме кметството на Калитея. Отправихме въпросите си към зам.кмета по образованието. Той отговаряше на въпросите ни на гръцки, въпреки, че знаеше перфектно английски. Отново проява на правила и национализъм в действие.

След обяда се възползвахме пълноценно от свободното време и обиколихме магазините за сувенири. Попаднахме на улицата мечта, в която и да не си решил да купуваш, няма начин нещо да не те изкуши. Прощалната вечеря в поредният далечен ресторант.Беше време за размяна на подаръци, за малка веселба и приповдигнати думи. Домакините през всичките дни бяха изградили стройна организация. Разбери и опознай, за да приемеш. Колегите от Гърция се раздадоха докрай и заслужиха нашите аплодисменти. Най-важната цел на тези проекти- запознаване с нови култури и нови хора бе изпълнена блестящо.

Ако трябва да обобщя тези 4 дни в Атина, ще споделя, че няма как да се насладите пълноценно на подобни преживявания когато сте част от програма. Когато всичко е разграфено до минути и трябва да се бърза до следващата запланувана точка. Може би няма нужда от такава наситеност. Атина ми изглежда с една идея изостанала в темата приятелски туризъм, спрямо Истанбул, но това са само 4 дни и участие в чужд план. Получи се добро въведение в темата, което всеки може да продължи самостоятелно.

Подобни публикации: