Събрали се учители и родители за да обсъждат проблемите в училище. И разбрали, че това е трудна работа. Като двуликата змия. Познаваме специално създадени образи. Филтрирана информация, показана ни от различни ъгли. Нашите ученици и нашите деца умеят да играят и да си създават предимства.
И всичко това заради липсата на комуникация. Срещи от подобен тип може да затворят бездната от непълни представи и да попълнят празните колонки. Удобната информация в такива моменти се слива с неудобната и приближава и двете страни към реалната. Враг има и той идва от констатацията, че средата печели убедително по точки срещу целият отбор от родители и учители.
Среда поддържана в отлично състояние от модерните технологии. Безличният комуникативен проводник, използван чудесно от учениците. Но не и от нас учителите в училище. Забрани интернет. Забрани ФВ. Вече няма как да стане дори физически. Всичко автоматично извира от телефонните планове на мобилните оператори. Единствената ни надежда е да се включим в тази среда и да се възползваме от предимствата и.
Родителите повтарят думите на своите деца. В училище не им е интересно. В животът често ще ви се налага да правите задължителни, но безинтересни неща. Всякакви подобни логики и мантри, изречени от учители и родители се провалят. Теорията, че учителите са вкарани в рамки и няма как да излизат от тях също не важи и не се приема. Звучи като оправдание. В тази среда ще ги има отсъствията. Поредната загубена битка. Учители и родители водят загубени битки.
Учителите ще продължават да изискват повече внимание и ангажименти от родителите и ще са прави. Никой не може да победи в тази битка сам. Нито родителите, нито учителите. Оставените на самоуправление деца са неуправляеми ученици, лесно манипулирани и смилани от могъщата медийно-приятелска среда. Догмите са силни и привлекателни. Предлагат ти се облаги срещу минимум усилия. Изградените образи за успех са коренно различни от преподаваното в училище.
Няма как да очакваш от 14 годишен младеж да устои на изкушенията. Няма как да го убедиш, че известните заведения в града ни са един измамен рог на изкушението, който води по погрешен път. Липсата на правила и наказания още повече поощрява подобен тип поведение. А когато е позволено всички искат да опитат от забраненият плод. В училище е същото, когато едни нарушават правилата и успяват да се измъкнат, тогава другите също тръгват по-лесният път.Заплетена ситуация, в която наказанията не действат, защото няма как да се приложат на 100%. Когато държавните институции са неефективни изход няма.
Единственото спасение е да се възползваме от технологиите. Да работим на локално ниво и да ги внедрим в училище. Да дадем възможност на учениците да правят интересни неща. Да правят и да действат. Да ги правят заедно. Доброволно, без принуда. Учене чрез правене. Но това няма как да стане докато не се възобнови съюза между родители и учители. Съюз осигуряващ среда, която измества онази другата, властваща непобедимо досега. Среда се замества със среда. Няма друг начин. Нашата надежда е в този съюз, превърнат в гарант за спазване на правилата, задължително подпомаган от държавните институции.