Дядо Добри беше много беден човек. Скромно живееше. Всички в града го познаваха, на всички беше мил - бялата му дълга брада не успяваше да скрие прокрадващата доброта, милосърдието и топлотата, с които даряваше всеки. Ликът му беше като тези от иконите в църквата. Но дядото живееше сам,.. и просеше. Но не бързай да го съдиш, съвременни читателю!
За много хора от нашето време е безкрайно грозно и унизително да просиш-недостойно е. Нашият старец събираше всяка монета в шепичката си, премръзнала от студ , и я пазеше. Добри беше от ония хора, малко останали на света, който споделяше всичко, дори и малкото, което има, с другите.
Един ден, тъй прекрасен и благословен, както днешният, по телевизия и радия дори в най- известните мрежи в интернет се говореше за нещо- дори не предполагате за какво. 100 000 лева, дарени на църквата в града от някакъв възрастен господин. А въпросният господин беше нашият светец дядо Добри. Чак тогава, малки и големи, млади и още по- млади, видяха онзи просяк на улицата пред храма. Всички започнаха да гледат на него не като на нещастник и несретник, ами като на истински светец, а и ти, читателю, ще се съгласиш, че той го заслужава. Нашият герой стана пример за подражание на цялата страна, че дори и извън граница знаеха и се възхищаваха на Добри Добрев.
Невероятно е как променя любовта и милосърдието на един човек начина на мислене и чувствата на другите хора, на заетите да обичат само и единствено себе си, захвърлили религията, както се казва на вятъра. Интересуваха се вече от житието и битието на Добри Добрев- Светецът. Много бяха онези, които побързаха да разберат богат ли е, лъже ли, краде ли, но не- нищо не откриха. За себе си той не говори много, но показва колко голяма е душата му- ангелска, смирена, лишена от всякаква злоба и завист към богатите например. Дядото мечтае само за едно- да помага докато е жив, него го крепи вярата. Не иска да се знае какъв е той, най- важното за него е помощта и вярата в Бога. Може би това е неговата мисия в живота на земята.
За човека с голямото сърце може да се каже много- за възхитата ми към него, а и не само моята. Него взимам за пример, делото му и честно казано се запитвам – а, аз добър човек ли съм? Бих ли могла аз да направя част от стореното о т Дядо Добри? Каква е моята мисия на земята? За неговата любов към християнското учение, за милосърдието в душата му- дали са присъщи за всички останали? И колко хубаво звучи- любов и милосърдие.
Изхождайки от образа на този жив светец, неговия живот и дела казвам, че Любовта ще спаси света, но не тази от сериалите и книгите, а онази чиста любов към всичко и всеки, с която Бог ни е дарил. Сега чак разбирам какво говорят мъдрите хора за любовта, за нейните безкрайни измерения, наситени с най- красивите цветове. Любовта е семенцето, което покълва и дава плодовете на човечеството- добротата, милосърдието, скромността, щастието, понякога неволите. И разбирам, че да обичаш е изкуство, но някак толкова лесно и достъпно за всеки. Всеки го умее, стига да поиска. Усетиш ли любовта в душата си, съзнаеш ли, че я има- е, тогава повярвай, че си докоснал Рая. Милосърдието като черта на характера или част от нечии образ, както и да се разглежда, се поражда от пречистата любов. Чак когато осъзнаеш рая, тогава ще осъзнаеш що е милосърдие, що е Бог, що за чудо е света. А понякога не е чак толкова трудно, колкото изглежда. Нещата се случват лесно, твърде лесно, като чудо.
Прави добро, за да ти се върне добро, казват старите хора… и са прави.
Обичай, за да бъдеш обичан. Колко прекрасно звучи. Ето как ще бъде лесно, да не обръщаме внимание на материалните неща, а да се насочим към духовното, без да се стараем да достигнем нивото на великите учители,а защо не. Те също са обичали и са били обичани, защото е лесно, невероятно лесно. Светът е по-красив, когато позитивно насочиш погледа си към хората по света и намираш начин да помагаш. Това е милосърдието. То е нежно и красиво- не изисква жертви, а напротив- любов. Колко е лесно да обичаш.
Берна Мюрен Рюстем, 10 клас