Краят на учебната година е период на лудо надлъгване между учители и ученици. Оценките се превръщат в култ. Учениците преследват границата от 5,5 /4,5/ за да се получат заветната стипендия. Учителите изживяват своите звездни мигове и раздават правосъдие.
Взаимоотношенията са всякакви. Изнудването варира в целият диапазон на психологията. Пробваме се навсякъде и си създаваме резервни варианти. Оценката по всеки предмет винаги е решаваща. Вменява се чувство за вина в учителите. Виновни за провала на ученик спал цяла година и засилил се финално да променя ситуацията в своя полза.
Учениците знаят кой трик при кой учител ще мине. Проекти, тестове, плакати, научени учебници. Оценката не е средноаритметична. Шестиците се пишат в изобилие за да се достигне желания сбор. Винаги в полза на ученика. Максимата важи в повечето случаи, като изключим сериозните гафове от страна на учениците.Времена, в които исканията стават абсурдни – да знаеш за 4, да ти пишат 5, а ти да си недоволен и да искаш отлична оценка .
Всъщност идеята, че училището е място за придобиване на знания и умения в тези последни дни отстъпва пред нейно величество оценката.Строги учители, нарочно създават имидж за да предизвикват страх. Когато учител реши може да напише слабата оценка и няма кой да го спре. Учителите използват оценките за да възнаграждават поведение.
Никой не се замисля за ситуацията в която положения труд се обезценява заради полученото изравняване накрая. Близки оценки за различна степен на положен труд. Накрая винаги има сърдити и от двете страни. Недоволни са и училите, и тези, които не са успели да получат незаслужената си оценка. За следващата година и едните ще учат с едно на ум, и другите ще си мислят, че накрая номерът им отново ще мине.