Архив

Календар

август 2015
П В С Ч П С Н
« юли   сеп »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Глобализацията

Глобализацията колкото обединява, толкова и разделя. Това, което се явява глобализация за едни е локализация за други /оттук и терминът “глокализация”, който отразява двойната същност на процеса/. Подвижността и свободата да се придвижваш стават най-висша ценност, присъща на глобалните, на световния елит, който задава тона и съставя правилата за играта на живота. Да бъдеш локален, местен, неподвижен в глобализирания свят е знак, че търпиш лишения и социално деградираш.

Сред всички технически фактори, допринесли за подвижността, особено голяма роля е играло транспортирането на информация – вид комуникация, който не изисква непременно транспортиране на физически тела. Придвижването на информацията през XX в. набираше скорост и ставаше все по-бързо от придвижването на телата. Накрая появата на Мрежата направи информацията моментално достъпна по целия свят. Така всяка акция на фондовата борса може за секунди да смени собственика си, представляван от брокер, и географската отдалеченост на компанията не е съображение в решението на инвеститора дали да купува или продава. Инвеститорът, който е глобален и мобилен, не се чувства длъжен да се съобразява с интересите на местното население, което е наето на работа – уволнение, социални проблеми – те остават на местно ниво, далеч от собственика.

Сега държавните граници са станали проницаеми /твърде селективно/, суверенитетът е само на думи, властта – анонимна, а нейното място – празно. Наднационалните компании разполагат със свободата да се преместват, но последиците за местното население остават. Напускайки местността, инвеститорът е способен да избяга от последиците, ако положението стане прекалено напечено за него – за локално обвързаните остава задачата да си ближат раните, да поправят разрушенията и да изхвърлят боклука. Една от най-важните последици от новата глобална свобода на движение се състои в това, че става все по-трудно, дори невъзможно да се обединят социалните течения в ефективно колективно действие.

След войната за пространство подвижностга е станала най-мощният и най-завиден стратифициращ фактор в света; тя е субстанцията, от която новите, разрастващи се в световен мащаб социални, политически, икономически и културни йерархии всекидневно се строяват и се престрояват. А за тези на върха на новата йерархия свободата да се придвижват носи преимущества

Тя означава ново, наистина безпрецедентно в своята радикална безусловност разделяне на властта от задълженията: задължения към наетите на работа,  към по-младите и по-слабите, към все още неродените поколения и изобщо към възпроизводството на условията на живот; накратко, свободата от дълга да се допринася за всекидневието и продължението на обществото. Има една нова асиметрия между надтериториалната природа на властта и продължаващата териториалиост на „целия живот”, която сегашната власт без пристан, способна да се премества набързо или без предупреждение, е свободна да експлоатира и да изоставя последствията от тази експлоатация. Да бяга от отговорността за последиците, е най-примамливата и сладка печалба.

Тук определено има известно сходство, сравнението обаче не е съвсем точно, що се отнася до вида свобода от безпокойства и отговорности,която придобива подвижният капитал от последните години на ХХ в. и която отсъстващите земевладелци никога не са можели да имат. Земевладелците не са можели да сменят едно имение за друго и така са оставали – съвсем тясно свързани с мястото, от което са черпели жизнени сокове това обстоятелство поставя на практика граница на теоретически и юридически неограничената възможност за експлоатация, за да не изтънее или за да в пресъхне напълно в бъдеще потокът на доходите

Границата, както казва Алберто Мелучи, „стои, за да ограничава и да отделя; тя означава също признание на другия, различния, нередуцируемия. Срещата с другостта е преживяване, което ни поставя на изпитание: от него е родена склонността да намаляваме разликата чрез сила, докато тя може да породи предизвикателството на общуването като постоянно обновяващо се усилие. За разлика от отсъстващите земевладелци от ранния период на Новото време капиталистите от късната модерност и брокерите на имоти благодарение на новата си подвижност и на конвертируемите си ресурси не се сблъскват с достатъчно реални граници — солидни, плътни, съпротивяващи се, — за да са принудени да бъдат по-отстъпчиви. Единствените граници, които биха могли да бъдат осезаемо почувствани и уважавани, са били административно наложените върху свободното движение на капитала и парите. Обаче такива граници са рядкост, а малкото, които са останали, се намират под огромната заплаха да бъдат изтрити или заличени. Тъй като граници липсват, е вероятно да съществува малка възможност за „срещата с другостта” на Мелучи.

Да бъдеш локален в глобализирания свят означава, че търпиш лишения и деградираш социално. Със загубата на онези публични пространства, които са отвъд обсега на локализирания живот, местните загубват способността си да създават и обсъждат смисъл; те все повече и повече зависят от значенията и интерпретациите, които не са в състояние да контролират (същото се отнася и за комунитаристките мечти/утешения на глобализираните интелектуалци).

Съставна част от глобализиращия процес е нарастването на пространствената сегрегация, отделянето и изключването. Неотрибалистките и фундаменталистки тенденции, които отразяват и артикулират опита на хората, изпили до дъно чашата на глобализацията, са колкото законна последица от нея, толкова и от културата на глобализираните върхове. Особено обезпокоително е нарастващото прекъсване на общуването между разширяващите се глобални и надтериториални елити и останалите – все по-локализирваните… Центровете за производство на значения и ценности днес са надтериториални и освободени от местни ограничения – това не се отнася, разбира се, до човешката ситуация, на която тези ценности и значения са съобщени и на която задават смисъл.

Eлитите са избрали изолацията, те плащат за нея щедро и по свое желание. Останалата част от населението се чувства изключена и заставена да плаща голямата културна, психологическа и политическа цена на тяхната нова изолация. Тези, които не са в състояние да изберат за себе си изолиран живот и да платят разходите по своята безопасност, са очакващите подаяние в онова пространство, което в съвременността играе ролята на местата за остракиране от началото на Новото време. Те са чисто и просто “оградени”, без да са им искали съгласието.

“Локализацията” в новия свят на високи скорости не е това, което е била по времето, когато информацията се движеше заедно с телата на своите носители; днес нито локалността, нито локализираното население имат нещо общо с “местната общност”. Обществените места – пазарищата и площадите в своите разновидности, местата, където се съобщават новостите, където частните дела стават публично достояние, където се формират мненията, където те се подлагат на изпитание и се утвърждават, където съжденията се поставят едно до друго и се произнасят присъдите – тези места първи се детериториализират и се изнасят далеч отвъд обхвата на простата “неформална” комуникативна способност на всяка местност и нейните обитатели. Всред местното население вече не се раждат общности. Никакво пространство не е останало за предводителите на местното обществено мнение. Никакво пространство не е останало за “местно обществено мнение” като такова. Надтериториалните оригинали навлизат като карикатури в свързания с мястото живот, а може би като мутанти и чудовища. Между другото, те експроприират етическата власт на местните, лишавайки ги от средства за ограничаване на вредите.

Глобализацията-Зигмунт Бауман – статия-1   статия-2   статия-3  статия-4

Подобни публикации: