Абсурдът е да търсим динозавър в този момент и да не се отказваме или неспособността на човека да намери смисъл на живота, но да не спира да го търси. Нещо, за да бъде абсурдно, то не е невъзможно, но човек е неспособен да го направи. Хората трудно приемат факта, че смисълът на живота никога няма да бъде намерен.
Какъв е смисълът на живота? От самото начало въпросът е погрешно зададен. Както знаем, хората се различават от животните по това, че могат да мислят. Животните знаят какъв е смисълът на техния живот – да се размножават и да оцеляват. За повечето хора това също е главна цел, но просто този отговор не ни задоволява, защото знаем, че някои от нас не искат да имат деца, самоубиват се и така нататък. Правилният въпрос е „Какъв е смисълът на човешкия живот?“. За да получим отговор, в повечето случаи търсим на грешните места. Дори самото действие е погрешно.
Според Камю хората често избягват да търсят смисъла на живота, като използват религията или други вярвания, за да открият смисъл. Чрез вярата в Бог или няколко богове се достига до това, че смисълът на живота е да си добър, за да отидеш на специално място в небето и да бъдеш щастлив завинаги, което той счита за философско самоубийство. Киркегор смята, че това само по себе си е абсурдно, защото няма човешка разбираема причина да се вярва в Бог.
За по-добро разбиране на абсурдното може да се разгледа „Митът за Сизиф“. В творбата Камю разглежда как абсурдът действа на човека. Вселената не е логична и разумна, затова винаги ще разочарова човека. Тук не става дума за малки, незначителни разочарования, а за разочарования в сферата на по-важните действия, като развитието на човечеството или намиране на смисъл да живееш.
Най-абсурдното нещо се обяснява със самия мит. Сизиф търкаля камък към върха на планината, но преди да стигне върха, камъкът пада и той трябва да започне отначало. И това не е за определен период, а завинаги. Това е алегория за работата на обикновения човек, как той непрекъснато работи едно и също нещо. Това е абсурдно.
Много философски учения са съгласни, че няма смисъл човешкият живот. Нихилизмът е най-добрият пример. Хората, които следват тази философия, мислят, че няма рационално доказателство за съществуването на Бог, истинският морал е непознаваем, няма истина, светската етика е невъзможна, никое действие не може да бъде разбрано като предпочитаемо пред друго. Най-често асоциираме нихилизма с името на Фридрих Ницше, чиито идеи имат за цел да унищожат всеки морал, религия и метафизични убеждения. С други думи нещата, които дават смисъл на живота на някои хора.
Много хора, когато разберат, че човешкия живот няма смисъл, си мислят, че няма смисъл и да се живее. Да сложат край на живота си, край на страданията, им се струва като най-логичното нещо, но така слагат край и на щастието и пораждат страдание в други хора. Животът и да живееш са две различни неща. Едното се съдържа в другото и те взаимно се осъществяват. Без да живееш няма да имаш живот и обратното – без живота не можеш да живееш.
По-рано казах (по-точно написах), че се опитваме да отговорим на грешен въпрос и на правилния въпрос по грешен начин. Написах също така, че това е като да търсим динозавър в точно този момент. В реалността ние не можем да намерим динозавър, но най-вероятно можем да го създадем чрез нашето въображение или чрез научни експерименти. Така е и със смисъла на живота – създава се.
В началото животът е безсмислен и точно това е великолепното в него. Ние имаме съзнание и това е като да имаме четка (или други средства за рисуване) и много цветове и бои, с които да рисуваме върху белия лист, наречен живот. Смисълът на моя живот е да уча нещо ново всеки ден и мисля, че много хора биха се съгласили, че това е най-близкото нещо до нашия смисъл. Един мъдър човек е казал – „Когато спрем да се учим, започваме да умираме.“ Напълно вярно е, че никога няма да намерим смисъла на живота, защото няма да го намерим в общия свят, а в нашия.
В модерното общество хората нямат собствен свят. Всички се страхуват от истината, че животът е безсмислен, но избягват това, като оставят другите да им дават смисъл. В момента повечето хора са деца, които отглеждат деца, които ще си останат деца. Всичко това заради налагането на определени цели чрез различни вярвания и телевизията.
Религията е най-вредна за човешкия живот. Дава смисъл, но този смисъл е да бъдеш роб на приказка. Надежда. Това е единственото нещо, което християнството, ислямът и другите религии дават. Дават също омраза и несправедливост. Добрата страна е, че никой вече не спазва всички правила в книгите. „Философското самоубийство“, за което Камю говори, е отнемането на свободната воля чрез приемането на една религия.
Национализмът е също толкова вреден за човека. Учат ни, че трябва да се гордеем, че случайно родителите ни са решили да живеят и да ни отгледат тук, за което ние нямаме никаква заслуга; да мразим хора, с които никога не сме се срещали. В момента доста българи мразят турците просто защото са турци. Да не забравяме, че „България (или друга държава) е над всичко“ и така, когато някой българин постигне нещо или нещо българско стане световноизвестно, като патриоти ние имаме шанса да се чувстваме добре, въпреки че не сме направили нищо, но смятаме, че нашата държава е най-добрата. С национализма идват и традициите. Просто багаж на мъртви хора. Те не са ни нужни, но си мислим, че ни трябват.
Какъв би бил смисълът да ставаме от леглото без България и Бог? България е правителството. Ние, „българите“, сме просто хора, не се различаваме особено от руснаците, американците или други заблудени като нас да вярват, че дължат нещо на територия земя.
Отгоре на всичко не се усещаме, че всичко това е измислено от хора. Бог, България и доста неща са въображаеми като трите прасенца, грозното патенце и други неща. Това са просто безполезни идеи, които пазим от времето, когато човечеството не е еволюирало достатъчно, че да разбере колко са безполезни някои неща. Все още съществуват, защото ни учат на всичко това, когато сме деца. А тогава ние не можем да дадем интелигентен отговор или ефективен аргумент.
Телевизията идва, за да ни направи на консуматори и по-заблудени. Как ли? По телевизията гледаме новините, които ни карат да се страхуваме от всичко възможно. След това идват реклами, които ни дават примери за това какво да си купуваме. Да вземем един герой – Тошо. Той си гледа телевизия. Някой сериал, от който ще му спадне нивото на интелигентност и следват новините. „Българин се самоубива пред децата си. Причината за това се смята бедното му състояние – много лични проблеми и нямал пари, за да изхранва семейството си…“ След това показват на Тошо снимка на жената, която няма много приличен вид. След репортажа дават реклама на шампоан. В рекламата показват как единият мъж получава момичета заради това, че няма пърхот, а другият остава сам. Следва реклама за антидепресанти. Тошо естествено вече иска да си купи тези неща, за да не свърши като българина в репортажа. Тошо след това иска да гледа филм. Във филма героят е представен като перфектен, морален, може би служи на държавата си, религиозен и е по стандартите на модерното общество. Тошо иска да бъде като него, за да бъде герой. Превключва канала – как да се обличаш, какво да ядеш, къде да живееш, кой да уважаваш и идолизираш, тази звезда направи това, токшоута, филми с коли, експлозии, кръв и така нататък.
Абсурдът на модерното общество не е търсенето на смисъл на живота, а позволяването нашият живот да бъде контролиран и манипулиран от хора, които са гладни за власт и пари, не се интересуват от никого и просто ни дават това, което искаме.
Това есе? Малко хора биха искали да го прочетат за забавление, защото никой вече не иска философски твърдения, които ще го депресират и ще нарушат естествения баланс на лъжите, с които е мамен всеки човек.
Ние вече сме деградирали до такова ниво, че не мислим, че нямаме смисъл, а че сме специални, велики и можем всичко. И най-голямата помощ за това са социалните мрежи. Като получаваме лайкове на статусите си, гледания на клипчетата си, ние се уверяваме, че сме специални. Все пак вижте – 500 харесвания от хора, които не познавам.
Докато живеем по този начин – да бъдем мамени, мачкани и да придобиваме същата стойност колкото един виртуален символ, абсурдът няма да изчезне. Повечето хора тежко се провалят в намирането на смисъл на живота.
Илия Бараков 11 в клас