Архив

Календар

август 2015
П В С Ч П С Н
« юли   сеп »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Мъдростта- това е умението да разбереш кога трябва да спреш -част 3

Какво е мъдростта? Кога се проявява тя и защо се възхищаваме на тези, които успяват да се докоснат до нея?

Мъдростта е тази степен на човешкото съществуване, при която предусещаш нещата как ще протекат и взимаш правилното решение, така че да бъдеш удовлетворен от резултата. Да се докоснеш до мъдростта, означава да си преминал през безброй трудности и в следствие на всички тези препятствия да си се научил как да реагираш на всяка следваща трудност. Но кой е този човек, който знае идеално да разрешава всеки един проблем и едва ли не след всеки разговор да се чувства удовлетворен от решението си? Има ли някой, който е мъдър в цялата си същност или поне частичка от него да бъде характеризирана с тази най- висша степен на нашето съществуване? Има, и това са именно възрастните, тези, които имат най- много преживявания, най- много опит, най- много срещи с различни хора, тези, които винаги знаят какво решение да вземат, което да води до щастлив край.

Когато човек е достигнал мъдростта, той може да реагира на всяко зло и добро, случващо му се- по различен начин. Този човек е гъвкав, целеустремен и знаещ какво върши и по какъв начин, за да постигне желания резултат. Именно заради тези качества, тези хора биват признавани от обществото.

Мъдростта- това е умението да разбереш кога трябва да спреш. Разбира се, че тази мисъл на Йохан Волфганг е напълно вярна. Когато я чух за първи път, веднага си представих  спор между старец и младеж, при който спор старецът винаги разсъждаваше на много по- високо ниво от младежа и в същото време старецът мъдрец замълчаваше на някоя нецензурирана реплика, отправяна от младежа глупак към него. В тези моменти старецът се чувства наистина потиснат от това, което виждат очите му, но разбира се замълчава заради натрупания опит, който притежава и е успял да съхрани през годините. Младежът непрекъснато говори, дори не дава думата на стареца. Слави се със своята властност и си мисли, че при многото аргументи, които дава, и говорейки небивалици, той ще надделее в спора. Обаче това така и не се случва, защото той все още не е успял да се докосне до мъдростта. Старецът е мъдър, неговите качества говорят и всяка една бръчка по неговото лице е плод именно на мъдростта. Точно заради това, младежът по никакъв начин не може да се съравновява със мъдреца, а само може да се учи от него.

Както в книгата ,,Сидхарта’’ от Херман Хесе. Разговорът между Сидхарта и баща му- по- опитният човек в случая е бащата, който се характеризира с мълчанието си и дългото размишляване върху отговора, който ще даде на сина си за това, дали му разрешава да стане самана:

,,- Позволи ми да кажа, татко, че съм дошъл да известя желанието си утре да напусна твоя дом и да ида при отшелниците. Да стана самана- ето какво желая. И дано моят баща не се възпротиви.’’

,,Браминът не отвърна нищо, той мълча толкова дълго, че звездите в малкото прозорче поеха път и промениха местата си, и чак тогава мълчанието в стаят бе нарушено.’’

Бащата пуска детето си да отиде самана и да се учи сам по пътя на живота и така да намери мъдростта, защото тя се преследва, а бащата не иска да подсказва на Сидхарта, тъй като той сам трябва да достигне до това състояние.

Не случайно има поговорка: ,,Най- умният винаги отстъпва’’. Защото умните хора са мъдрите хора. Тези, които знаят кое е правилното решение, но когато са в група и разговарят, просто спират да излагат своите твърдения за правилното разрешаване на проблема, защото осъзнават, че останалите около тях не са достигнали до степента ,,мъдрост’’ и сякаш ги оставят да разсъждават, докато не вземат някакво решение, което смятат че е правилното.

Умението да разбереш кога трябва да спреш е състояние на ума, към което всеки трябва да се стреми, но за съжаление не всеки го постига, независимо на каква възраст е. Този, който го притежава, е наистина щастлив, защото неговият свят е много по- цветен в сравнение със света на останалите. Умението да разбереш кога трябва да спреш да говориш е богатство, което може да те постави на пиедестала на събитията, случвайки се около теб.

Мъдрият човек е този, който съумява да разбере кога да спре и просто оставя другия да говори, докато той самият не осъзнае края на размишленията си. Мъдрите хора не прекъсват събеседника си, а кротко и тихо го изслушват, заради това, че преди да са достигнали до мъдростта, те също са разсъждавали по същия начин. Но са успяли с всичко сами дори и по пътя към мъдростта.

Габриела Палатлийска 10 б клас

Подобни публикации: