Мъдрост- умение да разбереш и усетиш кога е точния момент да спреш, да замълчиш, да поемеш дъх. Моментът, в който трябва сам да осъзнаеш, че е време да спреш действията си, дори да спреш мисловните си процеси.
Умението да замълчиш е едно златно качество в характера на човека, което до ден днешен много малко хора притежават.
Умението да разбереш кога трябва да спреш е може би най-трудното, но също така е и много ценно. Казвам най-трудно, защото не всеки от нас може да усети мига, в който трябва да спре. Защото не всеки може да го оцели. Защото не всеки е достатъчно мъдър, че умело да улови с примката на мъдростта устата на разума и да я притисне.
Всичко това изисква голяма доза мъдрост. Освен най-трудно, това да се научим да мълчим е и много ценно. По този начин истински можем да чуем какво ни се казва. В мълчанието можем да усетим, преживеем, дори споделим другия. Докато мълчим, ние ставаме откриватели на хиляди неща, които говорейки не можем и не успяваме да забележим.
Макар ценно, мълчанието определено е и риск. Един риск, който поемаме и не знаем какви ще са последствията след това. Казвам риск, защото веднъж замълчали, не знаем дали ще имаме възножността да кажем всичко това, което сме искали или ще запазим неказаните думи за себе си.
Когато имам какво да кажа и вътре в мен бушуват емоции и думи, надпреварвайки се кои първи да бъдат изречени и чакат само да изригнат като вулкан, и да залеят всичко се иска сила, за да замълча. В подобни моменти мълчанието се проявява като самоконтрол, който включва умението да задържа езика зад зъбите си. Но той не се изразява в това да потискаме думите си постоянно, а да намеря подходащото време и начин те да бъдат изречени.
Това да избера да замълча пред това да кажа всичко, което мисля е проява на зрялост, мярка на осъзнатост и готовност да помисля и разбера позицията на другия и моята собствена реакция, преди да предприема друго действие.
Умението да разберем кога да спрем не се изразява само в това да замълчим в даден момент, а също и да спрем своите действия.
Трудно умение е да разберем кога трябва да спрем действията си, но същевременно е и полезно за нас самите. Казвам полезно, защото ние не знаем какви последствия ще последват от нашите собствени действия и дали те няма да са лоши за нас самите, а също и за заобикалящите ни, за нашите себеподобни.
Да знаем кога да действаме и кога да спрем, кога да се приближим и кога да се отдалечим е умение също породено от мъдростта. Но не всеки един от нас притежава тази мъдрост, че да може да усети мигът, в който трябва да прекъсне действията си. Освен мъдрост е много важно да имаме и силна воля, за да спрем точно в този момент, в който искаме да действаме най-много и другото ни „Аз” ни подтиква да направим дадено нещо, но ние се осъзнаваме и спираме. В този определен момент, ние се самоконтролираме и с това, че не сме извършили действието, виждаме, че имаме силна воля. Мъдри сме.
Наистина се изисква мъдрост и воля да спрем своите действия, които така силно желаем да извършим, но вместо това, ние мушкаме своите ръце в джобовете си и продължаваме усмихнати напред.
Мъдрост е да знаем кога да замълчим, кога да спрем да действаме, но също така се изисква мъдрост дори да спрем своите мисли.
Това е нещо много трудно, дори в случай непосилно, непостижимо, но усетим ли се на време, мъдри ли сме, ние ще успеем. Ще успеем да прекъснем мислите си, защото от всяка една мисъл следва втора и трета, и четвърта, а ние не знаем десетата мисъл каква ще бъде и дали няма да ни провокира да направим нещо, което не бива да бъде направено.
За мен наистина е много трудно да спра мислите си, защото те просто текат като водопад една след друга в главата ми, не мога да ги контролирам, но в даден момент си казвам „СТОП”, проявявам мъдрост и така успявам да прекъсна мисловните си процеси.
Трябва да бъдем мъдри, за да знаем кога да спрем мислите си и как да го направим.
За мен това да умея да спра в подходящия момент е голяма добродетел и водеща предпоставка за взаимоотношения с другите, последвани от успех, защото всички ние знаем, че връзките между хората са крехки създания.
Изисква се мъдрост да уловим примката в точния момент и да притиснем устата си, за да не изрече исканите от нас думи!
Изисква се мъдрост да хванем собствените си ръце и да ги мушнем в джобовете си, за да не извършат дадено действие!
Изисква се мъдрост да спрем своите мисли, да ги прекъснем, да ги подминем ей така- все едно не ги е имало!
Умението да замълчим, да спрем действията си, да спрем своите мисли е мъдрост!
Джесика –Александра Туджарова 11 а клас