Къде са Ви пръстите? Не се шегувам, това е доста лесен въпрос и Вие би трябвало да можете да дадете отговор…… Но откъде го знаете? Как изобщо някой знае нещо? Можете да кажете: „ Ами, аз знам къде са ми пръстите, аз гледам точно към тях.“ или „ Аз мога да ги докосна, мога да ги почувствам, те са точно тук.“ И това е добре. Сетивата Ви са един страхотен начин, за да научите различни неща. Всъщност, ние имаме доста повече от обичайните пет сетива, за които говорим. Например нашето кинестетично усещане – проприоцептивността. Това е, което полицията оценява при тест за трезвеност на място като Ви кара да докоснете носа си с пръст. То ни позволява да кажем къде са ни пръстите, ръцете и главата, без да ги поглеждаме или докосваме. Ние наистина имаме доста повече от пет сетива, те са поне два пъти повече (чувство за равновесие, ускорение, болка и т.н.), но освен това, те не са съвършени. Съществуват оптическите илюзии, слуховите илюзии, илюзиите за температура, тактилните илюзии. Това показва ограничената точност на нашите сетива, единствените инструменти, с които разполагаме да въведем информацията от външния свят в мозъка ни.
Философията на познанието, изучаването на „знаенето“ се нарича епистомология. Известно е изказването на Платон, че нещата, които знаем, това се нещата, които са верни, в които вярваме и в които имаме основание да вярваме. Тези основания може да ирационални, може да са рационални, или да се базират на доказателства. Но не се изпълвайте с прекалена увереност, защото доказателството не е синоним на истината. За щастие има неща, които знаем без да се нуждаем от доказателства, без да е необходимо дори да излезем от къщи – неща, за които знаем че са верни по силата на здравия разум. Това са нещата, които знаем априори. Един такъв пример е „Виолетките са виолетови“ или „Всички ергени са несемейни“. Не е нужно да питате всеки ерген на света, за да знаете, че това е така. Всички ергени са несемейни, защото това е част от определението за тази дума. Първото значение на ерген е несемеен….. О, вие го знаете, браво, това е чудесно …….. но как сте го научили? Този път имам предвид функционално – как го знаете. Къде се съхранява биологически това знание в мозъка, какво представляват нашите спомени, чувства и мечти, от какво са изградени? Как различаваме реалността от мечтите и сънищата? Откъде сте сигурни, че не живеете в един сън, в който четете този текст, или не сте част от съня на друг човек? Далеч сме от намирането на изчерпателен отговор на този въпрос. Той е труден, но не е чак пък като конструирането на междупланетни ракети. Вместо това, нека да попитаме дали пък изобщо съществуват конструктори на междупланетни ракети на първо място …………
Теорията, че слънцето обикаля около земята работела отлично. Тя предсказвала, че слънцето ще изгрява всяка сутрин и точно това се случвало. Но не след дълго се оказало, че това което са мислели за вярно, не е такова. И така познаваме ли или ще можем ли някога да опознаем истинската действителност или ще се задоволим със свят, в който най-доброто, на което можем да се надяваме, както математиците казват е приблизителната истина. Ние откриваме все повече и повече полезни теории всеки ден, но ние всъщност никога не достигаме нашата истинска цел – действителната реалност. Може ли науката, или здравия разум някога да докажат убедително, че Вашите приятели, листа хартия с този текст или пък Вашите пръсти наистина съществуват извън Вашия ум? Дали пък не живеете в Матрицата? Не, вашият ум е всичко, с което разполагате. Дори и ако използвате инструменти като микроскоп или ускорител на елементарни частици, последната спирка на цялата тази информация сте вие. Вие сте сам в своя мозък, което технически означава, че е невъзможно да се докаже, че нещо друго съществува. Това се нарича егоцентричен постулат. Всичко, което знаете за света, зависи от и се създава във вашия мозък. Ние дори можем да начертаем линия между реалността – начинът по който Вселената съществува в действителност и така наречения фанерон – светът, филтриран през нашите сетива олицетворяващ единствения начин, по който получаваме информация. Ако искате да говорите с увереност, трябва да кажете, че живеете, реагирате и помните вашия фанерон, а не реалността.
Вярването, че само вие съществувате, а всичко друго – храната, въздуха, Вселената са фрагменти на вашия ум, се нарича солипсизъм. Няма начин да се убеди един солипсист, че външния свят е реален, както няма начин да убедите някой, които се съмнява, че Вселената не е била създадена само преди 3 секунди, заедно с него и неговите спомени. Плашещо е да осъзнаеш това и не винаги знаем как да се справим с този факт. Даже съществува защита на Матрицата. През 2002 година една американка убива своята хазайка. Тя твърди, че е вярвала, че живее в Матрицата, че нейните престъпления не са реални. Използвайки защита на Матрицата, тя е обявена за невинна поради невменяемост, защото противоположната гледна точка е много по- здравословна и общоприета. Така хората виждат и възприемат света „реално“. Това е виждането, че външния свят съществува независимо от вашия фанерон. Скалите, хартията, ножиците и Бойко Борисов ще продължат да съществуват дори, ако вие не сте наоколо да ги преживеете. Но не е ли възможно това да е най-голямата заблуда на обществото, а жената всъщност да не е невменяема? Не можете да знаете дали „реалността“ е действителна. Всичко, което можете да направите, е да повярвате, че е така.
Въпреки всичко, реализмът е много по-удобен и здравословен, а и е достоверен. Сега можете да ме попитате, защо изобщо си давам труда да задавам такива въпроси? Всичко около нас хората, всичко свързано с Вселената, е пълно с тайни. Ние никога няма да можем да разберем всички тези тайни, ние няма да можем да отговорим на всеки един въпрос, но да ги задаваме и проучваме е забавно и се чувстваме страхотно, кара ни да чувстваме, че наистина съществуваме.
Иван Сливков, 2014,
випуск 2012, проф. „Икономист“