Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю! Тук съм, за да ти покажа неземната красота на нашата плодовита майка. Хвани ме за ръка! Заедно ще пропътуваме през всяко свято кътче в нашата родина. Добре дошъл в нашия град, добре дошъл в България, където ще обходим розовите долини, ще плаваме по Дунава, а накрая ще полетим високо и ще прегърнем необятния космос, подвластен на гласа на Валя Балканска. Тя ще разтрепери сърцата и душите ни с “Излел е Дельо хайдутин”. А когато се приземим обратно, ще те запозная с нашата култура. Ела с мен! Историята ни е свята. С ароматния си глас, тя ще ни разкаже…”че и ний сме дали нещо на света”. И ние трябва да се гордеем, защото сме синове и дъщери на земя прекрасна. В гърдите на която се крият безценни съкровища, които само романите познават, а пиратите издирват…
Имало едно време, на един голям полуостров, една малка земя. Тя започнала да се хвали със своята красота, дарове и тихия климат, който държал настрана съскащите тайфуни и гърмящите вулкани. Мълвата за това неземно царство се разнесла от ухо на ухо и стигнала високо в планините, където растяло благородното цвете – еделвайс и ниско в полята, където се отглеждали ръж и ечемик. Райско кътче я нарекли хората и решили да я завладеят. Започнали войни. Звънтели железни саби. Влезнали в боеве ожесточени войници. И кръвтта им изстивала в гръдта на райската земя. Тази земя вещаела много смърт, но този, който хванел здраво юздите ? и успеел да я опитоми, щял да властва и след смъртта си. След хиляди битки надделели три племена, които утвърдили живота си в нея. И оттам произтекъл нашият народ. От Аспарух до последния български владетел- всичко е насочено към процъфтяване на българската държава. Как да не се гордеем с това? Златният век на българската култура при Симеон I няма аналог! Посетете Лувъра и се насладете на старобългарските книги, защото те са истински шедьоври! Вижте Ботевия стих, изписан със златни букви и доказващ какви чеда ражда България! Това са герои, които вземат присърце своя род и своето българско отечество. Майките в този народ са героини, защото раждат най-храбрите и най-праведните едри, силни и мъжествени хора, обичащи свободата! А бащите са техни учители. Явно са доста добри преподаватели, защото народът ни още диша. И след време той става шарен пъзел, под едно име –Българи! Тази история възкресява народното самосъзнание чрез спомена за славното минало и вдъхва кураж и вяра за също толкова славно бъдеще. Въпреки че имало изменници, жестоки и безскрупулни, които вадели очи и ги оставяли да се търкалят по прашния път. Животът ги наказва за тяхната измяна. И знайте: „Човек и добре да живее – умира, и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му“! Защото в една градина няма само пъстри хризантеми и зюмбюли, до тях живеят плевели, които задушават.
Минало се доста време и хората започнали да чувстват умора от живота. За да се облекчи бремето им, през вековете се раждат българи, които умеят да забавляват публиката със своите таланти. А за да се прочуе славата на народа ни, талантите започват да представят българската култура пред света. Под звездното небе политат дванайсетте ангелогласни певци. За тях отварят врати много катедрали, където огласят залите с източноправославни песнопения. Светът е завладян от божествените гласове на хористите от “Йоан Кукузел”! Гордост за народа ни е и Васко Василев, чиито изпълнения преминават през фламенко, суперкласика , Бах и Паганини. Такава разходка с музиката в няколко епохи е лукс, който трябва да е пример за успяващата култура на човека. А малките Крисия, Ибрахим и Хасан от детската Евровизия?! Истински феномени! Съгласете се с мен – музиката е лечител на душата! А нашият народ трябва да се гордее с българската народна музика. Защото в сърцето на България ще остане вечно най-удивителният хор, носител на Грами. За невероятните музиканти с благородната мисия да разпространяват фолклора ни по света, сме благодарни на “Мистерията на българските гласове”. Кой би спорил, че даваме най-доброто от нас и в спорта. Той поддържа баланса между тялото и душата. Тези, които ни вдигнаха на крака и накараха публиката да ликува и да се наслаждава на изкуството им, са “Златните момичета”, мъжкият волейболен отбор, Кубрат Пулев, Григор Димитров . Те доказаха, че екипността ги слива в едно цяло, а волята им за победа прави чудеса. Чрез тях целият свят е свидетел на това какво могат българите А също и лицата, които се изправят пред нас и ни забавляват всяка минута. Талантливите деца, които остаряват само на години. Това са Стоянка Мутафова, плеядата звездни имена на различни артисти и Астор. Благодарение на тези и още много хора, народът ни става по-обединен и световно признат! Те са пример, че това, което се крие вътре в нас, може да е съкровище, което да е полезно всекиму.
България доказва днес своята сила пред света. Как…? Ние ,българите, пазим културата, азбуката, езика и традициите си, чиито корени са покрити от миглите на времето. Ние, българите, за първи път в Преславската книжовна школа писахме текстове на кирилица. И до ден днешен българските деца се учат на нея и благодарение на нея, ние постигаме успехи. България роди родолюбци като Черноризец Храбър и Паисий, които с творбите си защитават книжнината, будят националната гордост и ни сплотяват като нация. Роди и нашите литературни творци, които за мен са герои. Те описват до най-малки детайли стойностното в нашия живот. Доказват как тази малка купица съчки щеше да е опожарена от властта на големите, но се превърна в несломима гора.
Огледай се, българино, виж как слънцето грее, а слънчогледите му се усмихват. Или рано сутрин как розите измиват нежните си цветове под грижливата роса. Ти забелязваш тази красота по време на празници и разливаш вино за здраве. Когато посрещаш Нова година, гониш дяволите с кукери. Когато дойде пролетта, кичиш мартеници. Единствен в света! Великден, Богородица и Бъдни вечер са твоите святи празници. Твоите дни ,в които се отдалечаваш от проблеми и тревоги, и се забавляваш. Ние сме известни през девет планини като безгрижен народ, това е пренесено от фолклора ни. Запазили сме вековни традиции, които изумяват света и го правят някак си по-усмихнат. Нашият принос не е малък! И ако светът е пъзел, ние сме едно от най-красивите и нужни парчета. Аз обичам своята родина. Тя е най-добрата. Вие, които излизате навън от България, трябва да я прославяте, не опетнявайте Ханаан! . Носете в сърцата си това райско кътче и се гордейте, че сте се родили в него. Всички народи носят по света културата и своя бит. Така той става по-пъстър. Никой не иска да сме еднакви. Защото различието ни прави интересни. Приятелю, нека тази българска роза ти напомня с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас
Петя Мутафчиева -12а клас в ЗПГ