Трудно е да извадиш есенцията от 100 публикации. Може би публикуването на заглавията щеше да е достатъчно. Затова реших да запазя моментните емоции. Започнахме със Слави и почти завършихме с Помогни без причина. Емблематични примери. Няма значение в каква ситуация се намирате и какви ресурси притежавате, важното е да се възползвате пълноценно от възможностите. Важното е никога да не се отказвате. Важното е да бъдете, да търсите добрите хора и да не се срамувате от себе си. Всички ние имаме своето предназначение в този свят и трябва да го намерим.
Говорихме си за желанието и упоритостта и затова как да доведете до успешен край идеите си. Всеки може да докаже, че няма невъзможни неща. Дори когато се захващаш с непознати неща. Само трябва да вървиш напред и никога да не се отказваш пред трудностите. И да си попаднал в правилната група от приятели. Промяната е странно нещо. Подражанието ускорява вълната. Дава сила и смелост. Премахва задръжките. Свободата да се променяш в общото е абсолютна. Увереността на групата може да се прехвърли в сърцето ти. Предпоставките са налице. Групите са силни зони за промяна и доста хора се възползват от този енергиен генератор.
Пътища много, но имаш ли основата на трудолюбието, енергийни носители можеш да получиш от различни места. Върховете се достигат с постоянство и упоритост. С търпение и много труд. За да ги покориш са ти нужни допълнителни качества като такт, усмивка, търсене на истината, активност, участие и пълна концентрация. Върховете задължително са цел и посока и са познати още в низините. Избрахте ли вече посоката.
Да спечелиш си е цяла стратегия. Можеш да се заблудиш, че всичко зависи от теб. Резултатите от самостоятелната стратегия почти винаги се провалят. И така какво ни трябва. Елементите са тема, екип, ръководител и жури. Правилната комбинация от интересна и провокативна тема, екип от ученици имащи вътрешна мотивация за работа, ръководител запознат с идеята, направляващ развитието на проекта в подходяща посока, силни презентатори в екипа и голяма доза емоции, вложени в създаденият проект плюс подходяща стратегия, която да накара журито да ви присъди няколко точки в повече като награден бонус.
Успехът често е свързан с по-малко, а не с повече. Да се правят нещата по-бързо и по-лесно често може да бъде най-добрият начин да се добави стойност и да се изпъкне сред тълпата. Затова вземи си едно тефтерче джобен формат без редове и нанасяй всичко, което срещнеш. Особено това, което ти направи впечатление. Маркирай всичко от думи, идеи през скици и рисунки, не е необходимо да си гениален художник като Да Винчи. Просто запечатвай, не е ясно кога ще изникне ТЯ – гениалната ти идея.
Успешната промяна се отнася и за хората и за процесите. Крайната цел е лидерът да помогне на хората да прегърнат несигурността, която съпътства промяната. Лидерството има значение. То не може да бъде делегирано на мениджъра, отговорен за координиране процеса на промяната. Лидерите трябва да демонстрират новото поведение, което изискват от служителите. Служителите имат нужда непрекъснато да им се разказва вълнуваща ангажираща конкретна история за течащата във фирмата трансформация, за ползите от нея, за текущия етап, за трудностите, за постигнатия до момента напредък във внедряването на промяната. Силата на влиянието е различна за различните компании. Това, което е важно за действията е, че трябва да се прилагат заедно.
Новатори сте, когато заедно с екипа си намерите ново приложение на съществуваща технология и това помага.Изграждането на правилното отношение към иновациите не става от днес за утре. Може да не се получи и за 3 месеца. Това е начинание, което изисква сериозна инвестиция, не само финансова, но и лична – с душа и сърце.Това, че удряте на камък с идея или някоя инициатива пропада, не означава, че не се справяте. По-вероятно означава, че не сте уцелили начина или момента, за да стане. По-скоро съсредоточете усилията си върху хората, които чувствате, че наистина ви разбират и споделят вашия мироглед. Много по-лесно е да оставите те естествено да заразят другите с отношението си, вместо да влагате усилия и нерви в загубени каузи.
Дружелюбна и гостоприемна среда. Училището като място, където нищо не заплашва децата и техните родители. Екипна работа за една споделена общност. Креативна класна стая, в която всеки взима участие. Така би изглеждало образованието, ако бъде приобщаващо за всички.
Започнахме и завършихме с една идеална визия за училищата на бъдещето. В училището на бъдещето няма силни и слаби ученици. Всички развиват потенциала си и се фокусират върху качествени резултати. Насърчават се аналитичното мислене и самостоятелно получените изводи от учениците. Те се учат да откриват, да правят избор и да носят последствията от него. Решават се практически проблеми, учениците работят в екип и получават редовна обратна връзка. Така те по-лесно откриват силните си страни, окуражават се от постигнатото и си създават нагласа за учене през целия живот.
Училището ще стане място, където основното правило е уважение към всички. Има толерантност към различията и зачитане на мнението на другия. Властовата роля на учителя е заменена с тази на учител довереник, който разбира и разпознава нуждите на учениците, помага им да намерят мястото си и да се почувстват приети. Учителят подпомага личностното развитие на учениците и се отнася към всички деца с еднакво високи очаквания. Мечти както се казва, все още си говорим за управление на дисциплината в класната стая. Все още седмичната програма е най-важния и неотменим елемент, а ДЗИ продължава да проваля образователната система. Технологично съвършенство и електронни надстройки не променят нищо в посоката.
Мениджмънта на класа е комбинация от добри взаимоотношения с учениците, добра и непрекъсната организация на работата в клас така, че да бъдат избягвани смущенията в работния процес, изградени и спазвани ритуали и правила, стоящи на преден план, спазвани и отстоявани от учителите на територията на училището. Използвайте миналия опит на учениците. Началото е важно при разбирането на това какво важи и какво не се толерира.Създайте няколко основни правила, които да бъдат спазвани от всички учители. Създавайте положителни последици при спазване на правилата. Колкото по-атрактивни са стимулите толкова по-ангажиран е ученикът. Истината е в учебен час, който се състои от много, кратки части, които да се харесат на ученика и в който той може да покаже колко е добър.
Говорихме си и за родители и родителски срещи. Цялата идея, че една родителска среща може коренно да промени ситуацията е малко оптимистична. Индивидуалните срещи са много по-полезни, защото вниманието е концентрирано в една посока. Част от родителите получават често подобно звездно отношение, но когато сме стигнали до там почти сигурно нещата са достигнали критичната точка и няма връщане. Никой няма силата да се справи с въздействащата околна среда и тя побеждава родителско-учителската съпротива. Само стабилното взаимодействие на родител с учител създава някаква надежда.
Събрали се учители и родители за да обсъждат проблемите в училище. И разбрали, че това е трудна работа. Като двуликата змия. Познаваме специално създадени образи. Филтрирана информация, показана ни от различни ъгли. Нашите ученици и нашите деца умеят да играят и да си създават предимства. А това сътрудничество във века на технологиите може да е неочаквано лесно. Виртуалните родителски срещи и разговори ще се превърнат в обикновена практика. Електронни бележници, изливащи се направо в смартфоните на родителите. Оценки придружавани с напътствия и анализ. Електронни домашни и задачи, отбелязвани като преминати в същият този телефон. Директен електронен достъп на родителите до всички учители. Достъп до училищните камери.
Дигиталните технологии са мощно оръжие в ръцете на всяко училище. Днешните млади хора са родени в ерата на интернет и на мобилните технологии. Възприемат новото и го приемат с радост и любопитство. Тези млади хора са различни. Израснали са в ерата на свободата и липсата на авторитети. За да задържиш вниманието им са нужни доста повече усилия от времената на стандартната класна стая. Не можеш да го направиш с методите на дисциплината и правилата. Времената са се променили. Уважението към учителите не е даденост. То трябва да се спечели. Учителите имат зад чиновете ученици, които не се притесняват да оспорят техните твърдения. Имат млади хора, които бързо се отегчават и които имат в ръцете си Мобилен интернет, отварящ вратите за тях към едни доста по интересни виртуални пространства. Няколко минути невнимание и вече е твърде късно. Изкушението е победило.
Единственото спасение е да се възползваме от технологиите. Да работим на локално ниво и да ги внедрим в училище. Да дадем възможност на учениците да правят интересни неща. Да правят и да действат. Да ги правят заедно. Доброволно, без принуда. Учене чрез правене. Но това няма как да стане докато не се възобнови съюза между родители и учители. Съюз осигуряващ среда, която измества онази другата, властваща непобедимо досега. Среда се замества със среда. Няма друг начин. Нашата надежда е в този съюз, превърнат в гарант за спазване на правилата, задължително подпомаган от държавните институции.
Това е положението. Появяват се и бели екипни лястовици и индивидуални борци за промяна. Те са търговци. Добри търговци. Намерили са идеалната среда, в която да реализират своите продажби. Опитват се да решават проблеми и да създават общности. Описват лични търсения и разказват своя опит. Предлагат безплатно безценна информация и не насилват никой да купува техните решения. Те са най-добрите търговци, защото вярват в това, което продават. Визионери са и искат да променят системата. Това е началната им точка. Продават идеи, затова проектите им вървят нагоре и се развиват непрекъснато. Разбрали, че от натрупания опит и ценните им знания може да се печели. Непрекъснато се развиват и търсят нови модели. Започнали са с обучения. Използват европроектите. Непрекъснато опознават своите клиенти и търсят варианти за да им помогнат. Няма невъзможни неща в тяхната стратегия. Стигнали са дотам, че намират пари за да платят на себе си обучението на своите клиенти. Печелят проекти, който заплащат труда им за да може хората, които искат да променят да не плащат нищо.
Има няколко мегатенденции като дигиталния свят, социалните мрежи и изкуствения интелект, които предизвикват значителни промени във всички области на живота. Вярвам, че през следващите 20 години голяма част от настоящите професии ще изчезнат и нови и съвсем непознати ще се появят. Не съм убеден, че нашите ученици се замислят за това. Дори в образователната система цари тишина. Нов закон. Когато настъпи голяма промяна страховете се надигат и се появяват в умовете на хората. Така ще се получи и с приемането на новия закон за образованието. В периоди на размествания винаги има и възможности, шанс, нови губещи и печеливши. Хиляди съдби ще се променят от решенията на единици. Водовъртежите ще изхвърлят и избутват навън и навътре от системата цели училища. Повечето свобода и автономия при избора щеше да е добро решение, а новият закон и учебни планове не дават тази възможност. Имаме стъпка напред, но недостатъчно широка и убедителна.
Днес знанието действително е сила. Може да използвате насилие, да срутите стени, да заплашвате и да ласкаете – няма да стигнете доникъде, ако човекът насреща е по-умен, по-бърз и по-гладен. Характеристиките, които отличават третата интелектуална революция, са мащабът и скоростта на разпространението и. Знанието е новото бойно поле на държавите, корпорациите и индивидите. Все по-често се изправяме пред ситуации, които изискват от нас повече и повече знания, за да функционираме.Ако знанието е сила, потенциалната сила е навсякъде. Мащабът на промените ги превръща в същинска революция. Революционния манифест се носи около света с шеметна скорост. Незабавно. Отвъд държавните граници. И променя самото естество на обществата ни. Няма барикади по улиците, но революцията набира сила- в умовете ни. Кризата е постоянна и се самозахранва. В подобна ситуация не можем да вършим работата си по-обичаен начин. Нужен ни е необичаен, различен бизнес. Бизнесът на бъдещето.
А ние на дребно си водим си нашите войни. Информационна война. Всяка дума трябва да се преценява. Всеки факт да се осмисля пет пъти преди да се използва. Ако не си сигурен в пълната полезност и липсата на вреда не информирай. Бъди потаен и пази козовете си. Колкото по-малко знаят за теб, толкова по-малко може да ти навредят. Стратегията на мълчанието. Само дето в 21 век това е трудно осъществимо. Информацията ще види бял свят и по-добре да се появи в пълният си вид, за да може всеки да направи обоснован извод.Играем си на глух телефон. Когато има конкуренция се появяват и неразбирателствата. Конкуренцията създава липсата на връзки и контакти. Това води до сплотяване и затваряне. Всякакви информации разпространявани вътре се приемат за истина без да се проверяват допълнително.Преминавайки през хората те се видоизменят, допълват, обогатяват. Когато вземаш информация за противника се задейства автоцензурата. Използваш само това, което ти е от полза. Иска ти се да вярваш в нещо и тогава виждаш само това, което искаш да видиш.
Мислим си за пенсия. Няколко години до пенсия се чакат с нетърпение. Всичките мисли са насочени в тази посока. Динамичната обстановка, която все повече излиза от желаните граници, още повече издърпва на преден план мислите за извоюваният достоен край. Идеята е , че финала ще промени изцяло живота ни с вълшебна пръчица. Но няма такова нещо, границите и бариерите не променят хората. Средата ще те принуди да се промениш, но няма да ти помогне да бъдеш щастлив.
Ядосвахме се на дванадесетокласниците. Завършили преди да са получили дипломи. С други мисли и проблеми, решавани на територията на училището. 12 клас е златна зона. Възползваш се от гранични привилегии. Вътре си и си наясно.Възползваш се от грешките и пробойните на системата.Без никакви скрупули и идеи за справедливост. Защо да не го направим, щом има такава възможност.И повечето го правят. Отдавна е минало времето в което ти е пукало. Притесненията липсват. Всички са претопени в еднородна смес. Интересите придобиват първостепенно значение. Да минеш по тънката спирала с минимални усилия. Присъствия заради самите присъствия. Средата създава поведение. Съвестните се приобщават. Пълнолетието е време за забавни моменти. Везната е силно извадена от равновесие. На мода са статусите от известни заведения. Съчетани с попадения в снимковата ВИП зона.
Погнахме и бележкарите. Краят на учебната година е период на лудо надлъгване между учители и ученици. Оценките се превръщат в култ. Учениците преследват границата от 5,5 /4,5/ за да се получат заветната стипендия. Учителите изживяват своите звездни мигове и раздават правосъдие.Взаимоотношенията са всякакви. Изнудването варира в целият диапазон на психологията. Пробваме се навсякъде и си създаваме резервни варианти. Оценката по всеки предмет винаги е решаваща. Вменява се чувство за вина в учителите. Виновни за провала на ученик спал цяла година и засилил се финално да променя ситуацията в своя полза.
Странно е, но истинското оценяване на възможности и знания се прави след 7 клас. Има няколко малки разлики, които правят тази система много по-достоверна. За разлика от ДЗИ варианта, където преписването е доведено до съвършенство. Водещо до комични ситуации, в които ученик снима своите съученици в тоалетната, защото не са му дали пищов и на него. В крайна сметка училищата не са виновни , че системата ги кара да вършат неща, с които не се гордеят. Който е оставил вратичките, продължавайки да не ги затваря, има за цел да прикрие собствения си провал, или има интерес от това да създава мошеници в тази държава. Заемката от външното оценяване и въвеждането на модулния принцип, плюс достъп до записите от видеото ще ограничи преписването практически до нула.
Помечтахме си за идеалното работно място – комитети от служители с реална власт. Офиси с отворени врати и с по-малък брой от обичайният стени. Гъвкаво работно време. Финансови отчети закачени на таблата за обяви. Правилници, захвърлени в боклука. Докладни, които не надвишават една страница. Заплати, които сами сте си определили. Съобразяване с различното, в системи позволяващи съвместно съществуване.Дайте на хората възможност да проверяват, да се съмняват и да не се съгласяват. Оставете ги да си избират обучение и бъдеще. Оставете ги да тръгват на работа и да си отиват когато искат, да работят в къщи, да определят и променят своето и нашето мнение, да ни покажат грешките. Създайте плодородна почва за различията.И ще получите отговорни служители, чувстващи се като собственици, свободни да решават. Инициативни и самостоятелни. Отворени към промените. С усещането, че правят неща, които са необходими и ценени. С мисълта, че им харесва това, което правят. Утвърждаващи своята идентичност, с всяко свое действие.
Книгите са нашите източници на енергия, запалващи мечти и пораждащи идеи. Думите са велико нещо. Всичко започва от тях. Организацията дава възможност на думите да влязат в действие. Писахме за много книги и прочетохме страхотни есета на нашите ученици.Всичко започва в ума. И пак свършва там. Той създава големите илюзии. Създава затвори, в които си живеем доброволно. Решим ли го, няма връщане назад. Ставаме безцветни. Вярваме го с всеки неврон в мозъка си. Всяка мисъл извира и моментално се пренасочва през тази призма.
„Макар и несъвършена, гарата трябва преди всичко да се построи. Няма ли гара, не спира влак” Постройте специалната гара, на която всеки ще пожелае да спре без да му се налага. Място, на което и вие можете да се връщате. Следвайте своя ритъм и намерете своята опора върху, която да балансирате. Приемете промяната и душевният прелом, в който ще ви се наложи да да преминете през болката, да приемете смъртта, заради собственото ви прераждане.
„Нужно е да се изправиш пред миналото си и да видиш не само това, което ти се иска.” Проклятието се премахва с чужда помощ и силно желание. Проклятието изчезва когато се появи надеждата. Проклятието изчезва когато въпросите получат отговори. Проклятието изчезва когато болката и гнева изчезнат и се появи. Прошката. Проклятието изчезва с реални действия надмогващи всякакви въображаеми конструкции в мозъка ни.
Живеем го този живот и даже се усмихваме…Абсурд, пълен абсурд, разрез между представа и реалност, в която търсим смисъл, понякога предопределение и даже…даже се опитваме да бъдем щастливи тук – в собствения ни земен ад. И още по-налудничаво, че го правим, твърде често изпитваме радост, вълнение, душевно величие и някак даже забравяме за абсурда. Или го приемаме, приели сме го и само се нагаждаме към промените, като малко крехко създание, което всяка сутрин прави избор да мутира, за да оживее или да се погуби, обричайки се на забрава.И съживяваме абсурда, подклаждаме огъня, който излъчва, събираме дърва и ги стоварваме отгоре му, съпреживяваме го. Правим го защото сме част от този абсурд, даваме му живот. Знаете ли ние сме чистата страна от лицето на истинския абсурд – хората.
Една клечка. Едно драсване. Ето, запали се. Сега гори с болезнен и безстрашен пламък. Излъчва малка светлинка, която смело влиза в битка с тъмнината, макар да е обречена.Аз не помня кой и кога ме запали. Но още горя. Странно е как с годините образите се измиват. Изгубват се. Остава споменът за онази искрица, предизвикала пожара в теб. Остава за цял живот.Аз не живея, не, по-силно е. Следвам пламъците. Не зная до къде ще стигна. И дали следите ми ще бъдат пепел, която вятърът ще разнася. Тя може би ще се изгуби из безкрая. Но ще съм горяла.