Стремим се към най-доброто и отдаваме огромно значение на принадлежността към най-добрите институции. Но рядко се замисляме дали тази най-добра институция ще действа в наш интерес. Има моменти и обстоятелства, в които е по-добре да си голяма риба в малко езеро пред обратното. Да изберете свободата и видимостта спрямо престижа и селективността е по-добрия избор. Голямото езеро може да е твърде голямо за вас и да ви отчае и провали, като срине самочувствието ви. Какъв е психологическият ефект от това да се чувстваш посредствен, в групата на можещите.
Вие сте били първенец на класа в основното си училище и сте се справяли без всякакво усилие. Сменяте училището или паралелката с по-добра след 7 клас. Естествено когато отивате в по-добро училище или паралелка нещата се променят. Попадате в среда, в която всичките тия хора са безкрайно интересни, умни, и невероятни. Колкото и да се готвите вече няма да сте най-умното момиче или момче в клас. Ще попаднете в атмосфера на ожесточена надпревара един с друг. Ще ви е трудно да разговаряте, няма да има споделяне и помощ.
В началото всички бяхте равни, а сега ще изоставате. В един момент положението съвсем ще се влоши. Всеки неуспех ще ви разочарова. Учителите още от началото ще ви хвърлят в дълбокото и ще искат от вас шампионски и непосилни усилия. Ще ви обземе смазващото чувство, че нищо не знаете. Ще почнете да се замисляте дали не сте се объркали училището и паралелката, и дали всичко това има смисъл да продължава.Мечтите и желанието ще изчезнат. Удоволствието от ученето на любимите предмети ще угасне. Прекалените очаквания и психическото натоварване ще провалят всичко. Поставили сте си цел, която никога няма да постигнете.
Проблемът ни е, че оформяме впечатленията си не в глобален контекст, а напротив, на съвсем местно ниво – сравняваме се с хора, които са на същия хал. Учениците в едно елитно училище или клас, с изключение вероятно на първенците на класа, са изправени пред бреме, което нямаше да се налага да носят в една не толкова конкурентна среда. Провал заради това, че сте попаднали сред най-добрите, но сте в долната половина на класа си, и другите се представят по-добре от вас.
Колкото по-елитно е учебното заведение или паралелката, толкова по-ниско оценяват учащите собствените си образователни способности. Учащи, които биха били отличници в добро училище, лесно могат да се озоват на дъното в изключително добро училище или клас. И ако в първото биха имали чувството, че успяват да овладеят материала, в другото може да си мислят, че изостават. Това чувство има голямо значение за тяхното развитие, и е важен фактор за мотивацията и самоувереността им.
Повечето хора си мислят, че учебно заведение или клас с висок стандарт и селектирани ученици на високо ниво е нещо хубаво. Само дето този положителен ефект върху личната самооценка се наблюдава само при родителите. Учениците в долната половина на тези класове развалят мнението за себе си, отказват се от мечтите си , поемат по течението и престават да се борят.
Замислете се колко важно е да намерите подходящото учебно заведение и клас с подходящата атмосфера. Ако сте гений това няма особено значение за вас, но ако се намирате в долната половина на първенците, тогава този избор на добра паралелка , в която вие ще се чувствате звезда е по-добър вариант от клас или училище, където ще бъдете незабележим в златната среда. Вероятността да се провалите като малка рибка в голямо езеро е голяма. Вероятността да преуспеете в живота като голяма риба в малко езеро е много по вероятна.
Това звездно начало, което ще получите на първото място ще ви следва цял живот, отразило се във вашата мотивация и самоувереност. Родителите добре трябва да преценят характера и способностите на своите деца, преди да ги хвърлят в дълбокото. Голямото езеро допуска високо интелигентни деца във водите си и постепенно ги обезкуражава. Помислете ще успеят ли вашите деца да устоят на натиска на долната половина, и ще могат ли да се възползват максимално от предлаганото образование.
Приемаме за даденост, че голямото езеро разширява хоризонтите, точно както приемаме за даденост, че учениците в малките класове винаги се справят по-добре. Това означава, че подценяваме каква свобода ни носи онова, което на пръв поглед ни се струва недостатък. Защото именно малкото езеро увеличава шансовете на повечето добри ученици да постигнат желаното.
По мотиви от книгата Давид и Голиат – Майкълм Гладуел