Ето ни нас, ти и аз! Седим! Говорим си, няма нищо лошо в това, гледаме, ала проблем е в това, което виждаме. Забелязваме как думите, които трябва да носят любов, излезли от чуждата уста се превръщат в юмруци, които носят толкова мощ, че направо свистят и разкъсват душата. А ръцете, създадени за творение, променят своята цел и се насочват срещу ближния. Толкова много болка! Толкова много агресия и насилие, тормоз! И ние страдаме, просто от това, че съзираме как чуждата глава кърви, как раната над веждата на ближния ни се уголемява, как приятелската душа се разпада. Боли те, знам, и искаш да затвориш очи- да не виждаш агресията, да не констатираш насилието, да станеш безразличен към тормоза.
Това ли е края- да престанеш да се учудваш, да се откажеш от търсенето на изход, да ослепееш, да притъпиш сетивата и разума си?! Не, нали?! Единственото решение е да се изправиш и да кажеш „Не на агресията и тормоза!“, защото правилните думи, поднесени по правилния начин предлагат смисъл, а за тези, които слушат- формулиране на истината, а тя е, че има нещо грешно в това да създаваш страдание. Има нещо грешно в това да раждаш болка, да измисляш начини за мъчения, да използваш физиката и съзнанието си за омраза, насилие и гнет.
И освен думи трябва любов- не само във физическата ? форма, не само в платоническия ? смисъл, а във всяко нейно проявление. Тъй като тя е в началото на всичко добро, на всичко красиво и вечно, само тя може да се справи с агресията, да направи светът ни човешки. Състраданието, съпричастността, помощта и толерантността имат за начало именно любовта и използвайки тях ще се справим с тормоза. Да наистина понякога е по- трудно да предложиш ръката си, от колкото да забиеш юмрук в другия, но не трябва да избираш между лесно и трудно, а между правилно и грешно.
Именно любовта ще ти покаже, че няма разлика между теб и този отсреща- тъй като всички сме човешки същества, всички имаме право на шанс и щастие, а насилието унищожава всичко това- прави от доброто зло, от живота съществуване, от Космоса Хаос. Именно вглеждайки се в чуждите очи (зелени, сини или кафяви няма значение) ще откриеш, че така, както се отнасяш към близките си, трябва да се държиш с всяка личност. Именно прозирайки в душата на ближния ще разбереш, че така, както се грижиш за себе си- за твоето тяло и разум, трябва да пазиш другия. Че във всеки може да откриеш брат и приятел, красота- божествена както при теб, вечност- заслужена като твоята. Всичко това ти предоставя любовта и нейните производни- състрадание, съпричастност, помощ и толерантност, а агресията, насилието и тормозът унищожават всичко.
Отказа се от това да затвориш очи и да се предадеш. Изправяш се и използваш правилните думи, за да се бориш. Позоваваш се на любовта, на приятелството и красотата. Малко по малко агресията и тормоза в теб изчезват, изчезват и в другите. Използваш думите и ръцете си за изкуство, за творение, за живот, а не за насилие. Вече не те боли, нито мен, нито някой друг, а страданието е поело към края си. А всички ние тръгваме по пътя на човешкото, към човешки свят!
Петя Петкова -10 в клас