И тази година отчетохме броя на отсъствията на педагогически съвет. Бройката си е сравнително постоянна в последните 5, 6 години. След последния взрив, който се случи преди 10 години. След демократичното поколение, възпитано от родители загубили своите илюзии. Делегирания бюджет беше последният пирон в ковчега. Отсъствията престанаха да имат своята роля. Липсата на ученици принуждава училищата да правят все повече отстъпки и да се опитват до последния възможен момент да спасят положението. Вече няма изключени ученици от училището, а обратното, учениците сами се изключват. Изведнъж осъзнаваш, че някаква граница е премината и няма връщане. Плашеща е липсата на възможност да влияеш на този тромав инерционен процес.
За това и борбата с отсъствията е загубена отдавна. Напълно нормално е при липсата на наказания и правилата да не се спазват. Да накараш някой да стои насила в час е кауза пердута. Как да стане това след като ги има извинителните бележки с фалшив оттенък. Извинени отсъствия, които нарастват и през този учебен срок. Имаме си 73% извинени и 27% неизвинени отсъствия. При положение, че нормалното преди няколко години беше 65% на 35% Имаме си повече от 50% от отсъствията, правени от класовете с прием след 8 клас, въпреки, че тези класове са само 9 / срещу 19 след 7 клас/ . Учениците от тези класове след 10 клас вече не си правят труда да носят и извинителни бележки. В паралелките след 7 клас борбата е с няколко човека от всеки клас. Тази гоненица завършва с временни обещания и продължаване по-старому след няколко седмици. Няма ли родителска опека, няма резултат от усилените действия в посока намаляване на отсъствията от класни ръководители и ръководство..
В 12 клас отсъствията не са проблем, а симптом. Имаме пораснали младежи и девойки, искащи да усетят свободата в ръцете си. Свободата да вършиш глупости и да игнорираш авторитети. Тук са замесени още и кандидатстудентски кампании и подготовки. Времето се разпределя според приоритетите. Има осъзнат избор. Как да накараш някой да стои в час, когато предмета му се струва излишен, или когато даден учител му е симпатичен с обратен знак. Как да го накараш да стои в час когато в един момент е разбрал, че професията, която учи не е за него, но е прекалено късно да започва всичко наново. Виновни са им учителите, че им преподават неща, които се повтарят от предишните класове, макар че учителите са принудени да следват спуснатата им учебна програма от МОН, а повторението е майка на знанието. Виновни са и работодателите, които не осъзнават идеята, че обучават бъдещите кадри, отнасяйки се несериозно към процеса. Виновни са повечето часове теория. Виновни са същите тези обезверени учители, преподаващи на ученици с липса на мотивация за учене. Виновни винаги може да се намерят. Нови решения трудно навлизат на тази територия.
Образованието е задължително до 16 години. Пише го в конституцията. По новия закон първа степен на гимназиалното образование завършва след 10 клас. Тогава завършва и задължителното изучаване на повечето общообразователни предмети. Затова и може би и системата с отсъствията във втори гимназиален етап трябва да стане по-либерална. Като задължително присъствие по основните профилиращи и професионални предмети. Или 50 процентно теоретично присъствие с избор на темите, зададени от учител в първия час. Присъствие там, където ни харесва. С период от един месец, в който може да посетите всички избираеми предмети и да решите на кой предмет и учител да се доверите. Всъщност сега системата от 2016 година става малко по-свободна. Увеличават се броя на избираемите предмети в 11 и 12 клас. Има възможност да промените профил или професия след 10 клас. Училищата ще трябва да се съобразяват с желанията на учениците и да мислят как да направят нещата по-интересни, полезни и практични.