„Именно, защото житейското време на човека е ограничено, именно, защото той е смъртен, изпитва необходимост да победи разстоянието и времето.” – Хосе Ортега-и-Гасет
Животът е една постоянна борба, която ние водим всеки ден. Борба, която един ден ще свърши. И в крайна сметка с какво ще ни помогне тя? Какъв урок ще ни даде? Ще ни донесе ли щастие? Не трябва да се задълбочаваме в тези въпроси, защото пак ще изгубим време, в което можем да свършим нещо по-значимо.
Осъзнавате ли, че времето отлита толкова бързо, че докато разбереш, че трябва да се израдваш и то вече е свършило. Чакаме със седмици събитие, а когато то дойде – си отива за миг. Радваме се на толкова мигове от своя живот, които след време стават просто спомени. Спомени, които разказваме на децата си, на внуците си, а след време те преразказват на своите деца. И все пак не е ли именно разстоянието най-голямата ни борба в живота? Разстоянието, което се появява между поколенията. Може би и затова се е появила смъртта, за да покаже на възрастните хора, че те нямат повече работа на земята и са свършили своя дълг. А именно продължаването на човечеството.
А смъртта, какво можем да кажем за нея? До сега никой не се е връщал от отвъдното, за да ни разкаже какво е там. Смъртта е едно безкрайно пътешествие към нов свят и повечето казват че е най-тежка, защото дойде ли, връщане няма и сбогуването с познатия ти живот приключва. Казват, че когато тя настъпи, животът ти минава като на лента. Равносметката за това дали си победил разстоянието и времето се появява. И само човекът за себе си може да разбере това. За другите хора е видимо само това, което сме оставили след себе си.
И нека не забравяме, че, за да постигнем велики дела, се нуждаем от подкрепа и доста насърчаване понякога. Дали от родителите ни, дали от приятелите ни или от учителите ни, които са ни показали правилния път, повярвали са в нас и са дали всичко от себе си. В речите, които велики актьори изнасят при спечелена награда, никога не благодарят на себе си, а на хората, които са им помогнали да стигнат до този етап от своя филм, наречен живот.
Животът е като игра, в крайна сметка няма значение какво си спечелил или изгубил. Важното е как си играл. Важното е какви умения си придобил, какво си научил, с какво си помогнал, дали си бил по-добър и по-умен, дали си се чувствал горд със себе си, дали си бил верен на приятелите си и милион други важни неща, за които трябва да се замисляме всеки ден.
А сега, ти, човеко, можеш ли да кажеш, че изпитваш необходимост да победиш времето и разстоянието? Би ли живял остатъка от живота си запомнящо?
София Спасова, 10 в клас