,,ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ЧОВЕКЪТ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДСТАВАТА ЗА АЗ, ГО ИЗДИГА НАД ВСИЧКИ ДРУГИ СЪЩЕСТВА”
ИМАНУЕЛ КАНТ
На Земята съществува живо съзнателно същество, най – висшето творение на природата и това е човекът. Човекът е удивително създание, тъй като разсъждава за всичко около себе си и за самия себе си, творец със своя собствена вселена, която може да създава, но и да руши със силата на мисълта.
Да успяваш да поглеждаш към своята вътрешност и същевременно да я разгадаваш, е умението, по което човек се различава от останалите живи същества. Както и немския философ Имануел Кант изразява в своята мъдра мисъл: ,,Обстоятелството, че човекът може да има представата за Аз, го издига над всички други същества”. С появата на съзнанието се осъзнаваме като самостоятелни индивиди. Да опознаеш себе си и да намериш сили да се промениш така, че сам да можеш да се приемаш, да научиш собствените си реакции и инстинкти в различни ситуации, да се трудиш за постигането на нещо желано и обичано, сам да запазиш разума си и да не се пречупваш пред нищо, да бъдеш упорит. В това се крие и същината на Аз, представата, която правим за самите нас, но истинската, която ние притежаваме. Когато задаваш въпроси относно себе си към себе си, правиш стъпка към това да опознаеш своята същност, към която се включва и търсенето на скритите причини и взаимовръзки, зависимости и мотивации, които те карат да обичаш живота.
Всички ние мислим, мечтаем, плануваме, чувстваме и копнеем за хубавото, доброто. Част от пътя към откриване на себе си е да се замислиш върху това: ”Какво имам?”, ”Какво искам?”, ”Какво мога да постигна?” или ”Как мога да използвам най-доброто от мен, за да се откроя като личност, да бъда удовлетворен и да бъда щастлив?”, защото всеки човек е свободен и има право на избор. Човекът може да е пленник, но не и роб, а свободата се крие в сърцето му.
Знанието развива интелекта, а познанието развива съзнанието, чрез което успяваме да обърнем внимание на своя Аз-образ. Едното се отнася към външните измерения – показност на света за нашата компетентност, а другото към вътрешните – поглед за притежаващите ни качества, отличителните ни ,,белези”. Познанието е прозрението, проникновението, мъдростта. Трудно се обясняват някои неща, когато човек сам не е достигнал до тях в разбирането си. Знаем, че мъдростта не се съдържа в книгите, а се достига по вътрешните пътища на разбирането и осъзнаването, това правим и ние, за да научим кои всъщност сме. Развитието на интелекта изисква усилие – учене, мислене и така нататък, а и отнема време, докато това на съзнанието, изисква същото, но повече усилие на волята..
Вероятно целта на така нареченото пътуване към себе си е не просто да се опознаем, но и да се развиваме, тъй като по този начин се доразвива и разширява цялата Вселена, което ни кара да бъдем по-добри, за да може да се чувстваме така и в пространството, да бъдем това, което желаем да виждаме пред себе си. Когато обърнем погледа към себе си, ние се отправяме на пътешествие към свободата, а да я постигнем
означава да си позволим да бъдем себе си, да уважаваме собствените си желания, да следваме нашите мечти, да постигнем това, за което сме родени – призивът, за който живеем тук и сега и обстоятелството, че нямаме цяла вечност, ни кара да не спираме за почивка, защото може нещо да се обърка и да ни повлияе да се откажем.
Достигането до отговорите на въпросите, които си задаваме, стъпка по стъпка, ниво след ниво, осъзнаване след осъзнаване, разширява съзнателността на личността като цяло. Самокритичност, самонаблюдение, интеграция на индивидуалността за постигане на вътрешна цялост и градивно изграждане на характера са много важни при опита да създадем личната си представа като отделни персони в обществото и способността да подобрим самооценката си. Позволим ли да опознаем собствената си същност, ние се чувстваме цялостни, вече владеем собствените си емоции, чувства, познаваме нуждите си… не се питаме кои сме, какво искаме, за какво сме на тази планета.
Единствената гаранция за успех в живота или по-точно за истинския удовлетворяващ такъв е именно възприятието на самите нас, като ни помага да прозрем взаимовръзката между нашите дела и последствията от тях. Смята се, че това, което правиш днес, е онова, което ще бъдеш утре и затова трябва внимателно и обмислено да действаме, за да донесем полза и щастие не само на нас, но и на останалите съществуващи създания – по този начин се откъсваме от еднаквостта в природата. А за онези, които се залъгват, че са преоткрили своя Аз-образ, е жалко, поради това, че спират своето самоусъвършенстване до този, уж, ,,достигнат връх” и може би така вредят, а и те губят възможността да се издигнат нагоре, да бъдат по някакъв начин по-висши. Не трябва да бъдем високомерни, след като се различаваме от някои, които не са дръзнали да се изкачват по стръмния и лепкаво сладък терен, за да бъдат духовно извисени. Напротив, трябва да им помагаме, без да уронваме авторитета им, защото са душевно по-слаби, а да знаем какви стойностни хора сме ние и какво носим у себе си и как можем да използваме личностните си качества в полза на онези на по-ниското стъпало. Трудно е човек на моите седемнадесет години да познава добре себе си, защото опознаването се постига чрез дълго вървене по стълбицата на живота, но моментното познание за този Аз-образ е много повече, отколкото стоенето на едно място, без да търсим същността по-дълбоко. Да опознаеш себе си, своята личност, е труден житейски процес и не всеки достига до него. Това означава да си вярваш, да си емоционално стабилен в различни ситуации, да знаеш какво искаш и как да го постигнеш. А понякога опознал себе си, човек разбира, че не е това, което трябва да бъде и със своето съществуване не допринася на никой, но въпреки това разбиране, той започва да се стреми да подобри своите действия, чрез които се променя и облика на Аз-а.
Не е възможно напълно да познаваме себе си, това е непрекъснатият процес, пътят, който ще следваме до края на живота си, като ще откриваме все нови и нови неща за нас и не само. Ако имаш желание да промениш каквото и да е в себе си, ще успееш, стига да имаш силна воля за постигането му, имайки смелостта и амбицията да насочваш живота си в различни посоки през определени етапи, вероятно ще разгърнеш по-голяма част от себе си и ще опознаеш собствения си потенциал по-добре. ,,Само когато погледне в себе си и започне да се наблюдава, човек се събужда”, много точно, подредени в едно изречение думи, е изказал представата за Аз-а, швейцарецът К.Г.Юнг, ученик на Зигмунд Фройд. Също така самоопознаването означава и да експериментираш със себе си, тъй като така успяваш да влизаш в различни рискови ситуации, с които да покажеш какви неоткрити таланти и груби неточности притежаваш. Будният ум е нашето спасение. Това е, от което имаме нужда, за да тръгнем по най-добрия път.
Петя Корчева, 11 б клас в ЗПГ