Всеки един човек се ражда свободен, въпреки че не той избира къде, как и в какво семейство да се роди, но по- нататъшните решения в своя живот, човек взема сам, като разбира се носи отговорността за тях.
Свободни сме, но не напълно. Често искаме нещо, но дори самите ние се страхуваме да го получим. Още след първите глътки въздух, които поемаме след раждането си, ние попадаме в окови. Оковите се променят и с времето стават все по-тежки и по-тежки. Нима всички ние не сме били в оковите на родителите? Ако някой каже, че не е бил- лъже, защото именно родителите са тези, които в първите години от нашия живот се разпореждат с него– те решават къде да започне нашето образование, те избират дрехите, с които да бъдем облечени, те казват къде да ходим и с кого, но тези окови не са страшни- те даже са най- леките и приятни окови. Страшното идва след това… След като се освободим от оковите на родителите си.
Чак когато попаднем в оковите на живота, разбираме колко свободни сме били всъщност преди това, защото целият товар и всички окови са били поставени на родителите ни, но за съжаление го осъзнаваме твърде късно. Приемали сме всичко за даденост и сме мислели, че всичко може да бъде наше стига само да кажем „мамо, тате, искам“, и се цупим когато не го получим на момента, но когато вече ги няма мама и тате разбираме колко е трудно да постигнеш нещо.
Когато сме деца не осъзнаваме истинската същност на свободата, не знаем защо наистина хората копнеят за нея толкова много. Тогава за нас свободата е един свободен час от училище, някой учител да забрави да даде домашна работа, за да може да имаме повече време да се размотаваме навън или пък свободата е когато родителите не ни спират да излизаме късно вечер или да ни казват какво, с кого и къде да правим. Това ли е наистина свободата за която мечтаем?
Всеки разбира свободата по различен начин, например изброеното по- горе не би било проблем за някой затворник, защото той би се радвал да е в час, да пише домашни, да си седи у дома, когато родителите му са против да излиза и няма да се сърди, че родителите му не харесват компанията с която излиза. За него свободата е просто да не е затворен в килията си, да има шанса всеки ден да гледа изгрева и залеза на слънцето, да се радва на чистия въздух.
Други може да кажат, че не е от значение дали тялото ти ще е затворено в четири стени, ако умът ти е свободен. Свободен ли е умът ти, значи самият ти си такъв, защото никой и нищо не може да го спре. Единствено ти решаваш дали ще се отдадеш на тази възможност или цял живот ще слушаш някой да ти повтаря, че това което мислиш не е правилно, че това в което вярваш е грешно.
А какво мисля аз ли? Аз мисля, че колкото и да сме притискани от закони, правила, норми и други неща, които донякъде спират пълната свобода, човек иска ли да направи нещо наистина с цялата си същност, той ще го направи въпреки всичко и всички, дори и след това да бъде наказан. За мен свободата е да бъдеш себе си, да вярваш и да отстояваш своите цели и мечти, да не се спираш пред нищо, стига това което правиш да те прави щастлив.
Аз мога да кажа, че съм свободна, макар и да съм подвластна пред родители, учители и други, по-висше стоящи хора от мен. Аз съм свободна да избирам какво да правя, стига да не накърня достойнството на някого, а ако това стане, волно или неволно, от страна на морала аз съм задължена да поправя своята грешка, например като се извиня на човека, когото съм наранила. Аз съм свободна да изразя своето мнение, но по начин, с който бих била както изчерпателна и ясна, така и толерантна и дискретна.
Човек винаги застава пред някакви дилеми през живота си, които трябва да разреши. Почти всеки ден той трябва да избира между доброто и злото, между моралното и неморалното и дори между това дали да бъдеш свободен или подвластен на някого, защото човек се ражда свободен, но само той може да реши дали такъв и ще умре.
Бойка Великова, 10 а клас